Покана: Съдържание за уеб – на живо

готините Лукрат, единствените, които се занимават про с ползваемост за уеб у нас честват Деня на ползваемостта и тази година със семинар – Съдържание за уеб – на живо с Георги Варзоновцев, Владо Kaladan Петков, Борил Караиванов и Огнян Младенов, яко

10-ти ноември, четвъртък, Радисън
цена: 168 лв
подробности и регистрация – тук

интересното е, че тази година Съдържание за уеб – на живо е част от двудневната Конференция БГ Сайт, втория ден – 11-ти ноември, петък, Радисън е традиционният ни Уеб семинар, безплатно участие, регистрация тук

10 причини да имаш свой блог

да, знам, според спецовете да имаш блог е олдскуул

аз все още настоявам, че за България не е. не е късно да започнеш своя личен блог още днес. защо ли? ето няколко аргумента:
1. твой. защото блогът е твоето си място онлайн. най-твое от всяко друго. пример – моят блог 🙂 (blog.justinetoms.com)
2. работа. блогът, ако е списван смислено, може да ти помогне да си намериш работа. много доказателства за това има. поредното от днес – Събина Панайотова с поста, че си търси работа. сигурна съм, че до няколко дена ще си намери, при това интересна и готина работа и то благодарение на блога си.
3. дневник. дори да не го списваш като дневник – това си е твой онлайн дневник, във времето ти дава справка кога на каква вълна си бил, как се променяш. ценно.
4. нови приятели. чрез блога можеш да намериш наистина смислени приятелства с интересни хора, които пък намират теб за интересен.
5. приятели. чрез блога приятелите ти, разпръснати по различни места по света, знаят какво се случва с теб, радват се на успехите, които споделяш, пишеш на всички едновременно. малко по-подробно от във фб.
6. експертност. блогът ти е мястото, в което можеш, ако искаш, да покажеш какво знаеш, какво мислиш, да демонстрираш експертност и заявиш позиция по важни за теб професионални въпроси. пример – блогът на Димитър Цонев.
7. хоби. ако си страстен по конкретна тема, имаш хоби и то е важно за теб – точно блог ти трябва, за да запалиш и другите, да кажеш мнението си, да бъдеш чут. пример – блогът на Денислав Георгиев или Росана Лаво.
8. приходи. има блогъри, които предоставят възможност да се публикува реклама или текст срещу заплащане. не те съветвам да си от тях. но също е опция. другаде блогъри живеят само от блогърстването си.
9. пред другите. повечето хора нямат блог. това е още един начин да покажеш, че си една идея по-готин, по-отворен, по-напред.
10. звезда. добрите  блогъри са звезди. класическите медии се оглеждат за интересни хора и мястото, където търсят е Интернет. блогърите са си звезди и без класическите медии. стават популярни. славата е тежко нещо, но има и своите добри страни.

вероятно има още. но мисля, че и толкова стигат. блогът не е робуване. времето за списване на личен блог не е повече от няколко часа седмично. темпото зависи от теб. темите – също. направи го под свое име imetoti.com и му се отдай. ако не тръгне – няма да си загубил много. ако потръгне – ще спечелиш много. действай. успех!

п.с. ако имаш вече личен блог – участвай в БГ Сайт – има специална категория за теб! виж, Иван Стамболов спечели статуетката миналата година – www.sulla.bg

#digitalk2011

събитието беше готино. шумната анотация и специални промо кампании бяха вдигнали очакванията на хората в залата. вероятно затова и мнозина се разочароваха.

истината е, че Капитал се бяха постарали с готини, шарени лектори. но нямаше единна нишка в презентациите, всеки си говореше за нещо. частично започнаха с леко (или повече обидни) истини за това, че сме далеч от света. класика за лектори от чужбина е да ни сравняват с Африка. дори да казват интересни неща след това е трудно да бъдат чути. основен проблем е подценяването на аудиторията, но с това сме свикнали.

някои от лекторите бяха супер забавни и вдъхновяващи. например Джеймс Маккелви, чиято презентация бе супер за предприемачите и хората с добри идеи. и за изненада – едната от спонсорските лекции – тази на човека от Майкрософт – Майкъл Коглер беше супер забавна, а все пак успя да каже и рекламни неща, но по много елегантен и готин начин. хората от последния панел също казаха добри думи за България и като цяло смислени неща за предприемачеството и бизнес начинанията в дигиталната епоха.

да, няма нужда на подобни събирания да се очаква човек да научи нещо. важното е да е отворен и готов да се вдъхнови и да му хрумнат нови идеи. имаше вдъхновение. това е добре.

двете основни думи бяха social и mobile. промъкнаха се и темите за груповото пазаруване и клауд технологиите, но не в пълния си блясък. подробно някои ключови фигури туитваха, така че любопитните могат да прегледат #giditalk2011

писах още: за MIF3 (2009), за MIF2 (2008), MIF1 (2007)

wow септември за уеб хората

септември ще бъде май, то и май и септември са странни месеци откъм работа за България, но пък и май и септември още повече, са много наситени със събития за родния уеб. ако някой си мисли, че в уеб у нас нищо не се случва – лъже се. само трите следващи събития го доказват. да не говорим, че се задава и октомврийско-ноемврийска серия събития, завършваща с БГ Сайт. но за това скоро. да видим септември 2011.

WordCamp Bulgaria
25-ти септември, Илиеф Център, Студентски град, София, 20 лв вход. яко.
задължително за всички фенове на WordPress и блоговете.

Digitalk
26 септември, Народен Театър, София, 200 лв. яко
задължително за всички ръководители на проекти за уеб, онлайн маркетинг хора.

DesignDay – Go Mobile
28 септември, Sofia Live Club, НДК, София, 180 лв. яко
задължително за всичките уеб дизайнери и спецове по мобилни приложения и чудеса

толкова за септември. хич не е малко. гурута ще идват, ще ни говорят. ще се видим, ще си говорим. хайде, там сме.

престараването на новинарските медии

в стремежа си да спазват нормативите за брой новини някои новинарски медии и агенции залитат доста и се получават куриози големи. чувството за хумор на моя приятел Виктор вижда заглавията им готино ето така

Пътищата са сухи
Идва заоблачаване
Пътищата може да се намокрят
Откраднаха 3 лева от турист в Слънчев бряг
Жена се попари, докато вари зимнина
Бензинджийка обогати измамници с 250 лева
Два милиона къса цигари заловиха на Калотина
Ментета дънки и блузи задържаха на Дунав мост
Задръстванията в София започват
Зелената вЪлна с регулировчици май не върши работа
Добивът на вълна – все по-слаб
вЪлните по Черноморието отнеха общо еди колко си живота това лято
Цените на … ох… 🙂

кога да не пишете в блога си

повечето правила са за писане в блоговете, а ето и един специален пост, посветен на не-писането в блога, без значение корпоративния или личния

  • не пиши в блога си ако си кисел, ако ти е криво – рискуваш написаното да е хейтърско, ако е само едно – ок, но ако са цяла поредица – никак не е добре. ако блогът е фирменият – още по-зле …;
  • не пиши в блога си ако нямаш за какво да пишеш – да пишеш само защото трябва да пишеш е глупаво и ще докара безсмислен пост, който няма да е интересен на никого, по-добре отложи или помисли за тема;
  • не пиши в блога си ако нямаш време – дори и малкият блог-пост изисква време, ако имаш само няколко минути по-добре започни, но запиши в чернова и довърши когато имаш достатъчно време не само да напишеш, но и да изчетеш и коригираш написаното.

при сички случаи когато пишеш бъди спокоен, вдъхновен, усмихнат и с идеи, иначе не става 🙂

време е за е-книги

време е и у нас да се заговори по-активно за електронни четци и за електронни книги. всъщност като за джаджи за таблетите и ирийдърите се говори отдавна. за електронни книги се говори малко, само като погнат някой свободен онлайн ресурс.

яйцето или кокошката? има вече четци, няма достъпни за легално купуване е-книги. всички ги е страх. или се изхвърлят с високи цени. предната година тук беше човек, работил за Майкрософт в Китай – там едва 1% от населението си плащало за легален Уиндоус при цената от 99 долара. обърнали нещата – направили Уиндоус-а 1 долар и 99% от населението вече било с легална операционна система. дано и родните издатели вече посвикнат с мисълта за електронни книги и започнат да издават такива. без да се лакомят.

по света в същото време нещата се движат, отдавна. ето интересни данни от проучване на nielsen

жените харесват повече eReaders, мъжете – таблети:

 

втората графика е още по-интересна

особено впечатляващи са тези 30% на възраст над 55 от последните данни за 2011-та. любопитна съм за сходни данни за България …

писах тук за предимствата на е-книгите пред хартиените
кредит за линка – Лидия

разговор с един Gregg – част 2

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?
Ако трябва да бъда искрен – не. Не и когато става въпрос за цялостна дългосрочна стратегия. Някакви краткосрочни идеи и копиране на популярните за момента практики не означават стратегия. А без стратегия трудно (за да не кажа невъзможно) може да се измерва ефективност. И каквото и да е друго. Стратегията в онлайн активността е недотам, по мои наблюдения, разбрана и осъзната като необходимост в България. Изграждането на стратегия не е особено сложен и отнемащ време процес, но е свързан с желание и готовност за анализиране на сегашните модели, познаване на тенденциите в развитието на уеб и на бизнеса и известна доза гадателски способности, за да се предвижда как би изглеждал уеб светът след, да речем 5 години. Има някакво раздвижване, очевидно сегашните практики започват да не дават резултат, което налага необходимостта от преосмисляне на ситуацията. Затова смятам, че през следващата година, максимум 2, и българският бизнес ще започне да отделя внимание за планиране на присъствието си онлайн. Също такова внимание, каквото отделя за развитие на фирмения продукт. Ех, ама как го казах само… Ей сега приспах (или изгоних) читателите ти 🙂

Има ли родни брендове, които се справят добре в Интернет?
Да, и за радост те са все повече. Най-хубавото на Интернет, е че почти липсват твърдо установени правила. Всичко е динамично и гъвкаво, позволява много експерименти. Някои, по-креативни и експериментално настроени, на принципа проба-грешка, други – от грешките на другите. Но има много положителни примери и това е радостно. Много брандове престанаха да живеят в миналото и не само присъстват в Интернет, ами са и активни действащи лица в него.

Много искам, както си говорим за брандове, да посоча като най-най-положителен пример брандът Боян Юруков. Не Боян Юруков като личност (той и като такава заслужава внимание), а като бранд. Персонален бранд. Защото брандовете не са само корпоративни/фирмени. Това е нещото, което липсва на българския бизнес – онези мотивирани, ерудирани и изградили авторитет и влияние личности, които с името си да предизвикват вниманието и интереса на аудиторията. Българският бизнес сякаш не позволява съществуването на такива фигури, той сякаш се опитва да си припише всички постижения на служителите за себе си, без да им отдава публично значимото. А добре развитите и представени персонални брандове са само в полза на фирмата – те изграждат лицето ѝ, повишават доверието в нея и продуктите.

Любим български сайт? За иначе вероятно е Г+?
Трудно бих посочил някой сайт като мой любим, независимо дали той е български или чужд. Има сайтове, които харесвам и такива, които привличат и задържат вниманието ми.

Като български сайт бих посочил сайтовете на Дневник и Капитал – те са сайтовете, които експериментират с уеб. Не дотолкова, колкото би ми се искало, но го правят. Харесвам сайта на Капитал и заради съдържанието му (за съжаление не винаги имам възможност да си купя хартиеното издание). Харесвам и Уикипедия на български – защото опитва да превъзпита българския уеб потребител и да го накара да мисли за нещата неутрално.

От чуждите сайтове отново мога да спомена Уикипедия, но в добавка със сродните ѝ проекти – заради желанието им да запазят знанието свободно и универсално достъпно за всички. (Всъщност Уикипедия на английски и български е на челните 2 места на най-посещаваните от мен сайтове в браузъра ми) Харесвам идеята и реализацията на Empire Avenue. Google+ харесвам заради възможността за бърза комуникация и желанието и готовността на потребителите да се включват в дискусии. Харесвам Quora като извор на знания и ми е чудно как още няма български еквивалент, при положение, че доста шум се вдигна около нея при пускането й.

С какво Web 2.0 промени бизнеса като цяло?
Най-сериозно – Уеб остави всичкия бизнес в миналото, като еволюира в нещо съвсем ново и радикално – уеб 2.0. Уеб на хората, които желаят да споделят, да говорят, да сътрудничат. Хората промениха и преосмислиха начините си за използване на мрежата, започнаха да изкачват несъществуващата тогава Социална стълбица на Форестър. И бяха възнаградени, списание Тайм ги избра за личност на годината през 2006 (под обобщеното име You). Беше немислимо бизнесът да остане в миналото и трябваше също да еволюира до своята версия 2.0 – някои по-бързо, други по-бавно. И да разучава всички нови неща, инструменти и канали, които се появяват, да се разкрива пред света, да стимулира потребителите да общуват, да говорят за тях.

В едно изследване, което правих наското, 58% от потребителите очакват отговор от фирмата, когато те публикуват оплакване/препоръка/съвет или идея за някой продукт. И това число все повече ще се увеличава, защото все повече хора преодоляват „страха“ от социалното споделяне.

Сега е моментът да ме спреш, че инак ще започна да разказвам как социален бранд може да се стане само ако бизнесът е готов да стане социален.

Димитър Цонев офлайн – театър и…?
Обичам да гледам театър, харесва ми да виждам режисьорския поглед и актьорската интерпретация върху темите от пиесите. Не гледам всичко, нито чета всичко, което ми попадне, но достатъчно, че да задоволява потребността ми. Не обичам киното, но гледам и филми; случва се дори да ме замъкнат в киносалон. Предпочитам театралния салон, обаче. Въпреки че не мога да ям пуканки и да сърбам шумно кола.

Обичам литературата и отделям много време на четенето. Това увреди очите ми повече, отколкото компютъра. Предпочитам да чета от книгата/вестника, вместо на монитора и когато имам възможност, гледам да го правя. Обичам театъра, дори работих в театър, по-късно и за театрите, но в частния сектор.

Сигурно съм някакъв графоман, знам ли, но обичам да пиша. В повечето случаи са кратки бележки, идеи и мисли, които са ми хрумнали и които не бих искал да забравя. Те не виждат бял свят, защото са написани по класическия начин – с мастило върху листове хартия. Темите са най-различни – например в последно време имам доста нахвърляни бележки, провокирани от филма „Генезис“, но не за филма, а философски размисли за света и огъването на реалността. Шантава работа 🙂

Страстен почитател съм на кафето (и на цигарите!, така че сега е моментът да бъда изгорен на клада, да бъда замерян с камъни, да бъда обявен за еретик…) и обичам да му се наслаждавам в добра компания.

Обичам дългите разходки (из природата). Трудно намирам желаещи да ходим някъде извън града, което е странно за мен (какво ли толкова ги задържа в града!?), а и за тях (как ще се разделя с компютъра… все едно съм сраснат с него!). Харесвам и градската джунгла – интересно е да наблюдаваш как хората се адаптират към предизвикателствата на действителността.

Обичам да снимам и когато ми попадне апарат в ръцете се раждат безброй кадри. Някои от които дори стават за гледане. Не обичам, обаче, да съм обект на фотографа и всячески се стремя да избягвам срещата с обектива.

Обичам да чета етикети в супермаркета. Мога да загубя часове в четене на етикети и накрая да не си купя нищо. Това е от странните ми хобита.

Стига ли толкова? Добре, стига.

Какво си пожелаваш?
Някой да прочете всичко това, което казах… толкова е много, че ме съмнява 🙂

Сериозно, колкото и смахнато да звучи – да продължава да не ми достига времето (обикновено с по един-два часа дневно) – това означава, че се занимавам с интересни и значими за мен неща, не скучая. А скуката е убиец. 🙂

Първата част от разговора ни с Димитър Цонев е тук.

Ако ти е любопитно виж и разговорите с други интересни онлайн хора: Борислав Борисов, Борил Богоев, Емил Марков, Денислав Георгиев, Тодор Христов

Димитър Цонев за брандовете онлайн и за скуката като убиец

Димитър Цонев – сигурно всички, занимаващи се с онлайн средата са чували това име и следят Дневника на един Gregg. предполагам малцина са го виждали, което си е чиста формалност. за мен Димитър е от много интересните хора онлайн, човек, който постоянно чете и е в крак с всичко, което се случва. по-точно крачка напред от случващото се. интервюто с него се получи дългичко, затова уводът е кратък. текстът си заслужава. a must read. enjoy.

Помниш ли първия път, когато беше онлайн? Кога и къде беше това? Какво гледа/браузва?
О, очертава се да си говорим дълго. Преди време, провокиран от Борислав, споделих някои детайли за това как е преминало детството ми. Там разказах за сблъскването ми с компютрите. А за онлайн… разбира се, че помня, толкова е шантаво (от днешна гледна точка), че няма как да го забравя. Ще ти разкажа… но ще започна с малко предистория. Вече имах свой компютър, на който основно играех игри. Бяхме се насъбрали една група хлапета със сходни интереси и играещи едни и същи игри. Тогава от някъде се появи кабел за връзка между два компютъра. COM-COM. Това беше първата мрежа, която съм изграждал. Така играехме игри. По-късно кабелът беше заменен с LPT-LPT, защото тогавашните игри еволюираха и спряха да позволяват по-бавната връзка между 2 COM порта. Прекарвали сме по цели нощи, играейки един срещу друг; няма да споменавам на какво мясаше компютъра ми по онова време от разнасяне. По-късно от някъде, вече не помня как, се сдобих с модем. Дебнех родителите ми да отсъстват, за да набирам местен BBS. Не ми беше интересно съдържанието му, интересно ми беше възможността да го правя. Ако това може да се нарече „онлайн“, това ми е началото. Годината е 94-95 г, по мои изчисления.

Уеб дойде по-късно, за да замени ровенето в BBS. Отново „нелегално“ и тайно от родителите, дебнех да ги няма, за да ползвам телефона за достъп. Плащах си достъпа с джобните пари. Първият ми ясен спомен е Yahoo!. Сега като се замислям, явно съм попаднал на него на Хелоуин, защото едното О беше голяма зловеща тиква и тя ми направи впечатление. Харесвах как е подредена информацията, как всичко е на едно място и подредено. Направих си поща там (още я имам, но в последно време е като аптека, та съм я занемарил).

Как онлайн пространството се намести по-трайно в живота ти?
Беше логичното продължение на престоя ми по BBS-и. Първоначално достъпът до Интернет беше скъп, заемаше се телефонната линия. Това налагаше по-рядкото му достъпване, само планувано и за определено време (често само нощем). Използвах го, за да чета френски вестници и сайтове, за да имам допир до езика. Уеб увлича. По-трайно се намести, когато нашите прежалиха телефона (който така или иначе вече даваше заето и никой не можеше да се свърже с тях; тогава нямаше GSM, още ходеха динозаври по земята и редовно се заплитаха в жиците на БТК, та връзката прекъсваше постоянно) и започнаха да те да дават пари за Интернет, защото виждаха какво правя. Единственото притеснени бяха за очите ми.

По колко време си онлайн? Какво правиш най-често?
На пръв поглед хората, които не ме познават, но по един или друг начин се сблъскват с онлайн присъствието ми (на различни места, а някои – на повече от 2-3), остават с впечатлението, че съм някакъв едва ли не роботизиран хуманоид, пристрастен към кафето и онлайн присъствието, който кисне пред компютъра 24/7. Това съвсем не е така. Старая се (и обикновено успявам) да имам и друг, офлайн живот. Имам много и все различни интереси и не се лишавам от тях в полза на Интернет. Средно между 6 и 10 часа дневно+нощно. Средно. Случва се да е повече, историята помни и по-малко. Наличието на интернет навсякъде около мен, обаче, създава погрешна представа, че всъщност непрекъснато съм пред компютъра и следя за случващото се.

Основно времето ми онлайн преминава в уеб, пред браузъра. Пред браузърите, ако трябва да съм точен. Един не ми стига, ползвам по няколко едновременно, различни, с много отворени табове.

Много голяма част от времето прекарвам в блога си. Пълно е с чернови, които или очакват дописване, или преглеждане, или някакво друго побутване, за да могат да станат годни за публикуване. Това рядко се случва, но писането им ми помага да си затвърдя мнението по темата и да избистри картината, защото нищо не се случва само за себе си.

Може би също толкова време отделям на едно непублично и затворено уики, на което съм единственият потребител. В него са бележките ми, свързани с наблюденията ми като уеб стратег и анализатор, изворите ми на информация, препратки към изследвания, необработени данни за различни изследвания и проучвания…

Ще ми се да кажа, че отделям време на Уикипедия, но в последно време дейността ми там е занижена (за да не кажа сведена до нула, тъй като се случва да редактирам някоя грешка, да премахна спам или да вандализъм по страниците). Всъщност непряко допринасям за Уикипедия – подпомагам софтуера, който я задвижва, като допринасям за неговата интернационализация и локализация. Това важи и за още няколко уикита, в които съм регистриран и участвам.

Чета много блогове; когато и да отворя четеца си, има купища нови неща за четене. Не всичко е интересно, но имам изградения навик да филтрирам публикациите, написани да привличат посетители, за да продават реклама (някои от блоговете, които чета се издържат по този начин и ги оправдавам). Много често се въздържам от коментар, противно на всички съвети и препоръки за успешно изграждане на онлайн репутацията. Предпочитам, често, да не кажа нищо, отколкото да кажа само едно „браво, много яка статия!“. Има блогове и сайтове, в които коментирам изключително рядко – това са тези, които се четат и в които коментират много хора.

Присъствието ми и активността ми в социалните мрежи също отнема немалка част от времето и вниманието ми – харесва ми да общувам с непознати (Особено сега, в Google+ над 80% от хората, които следвам, са ми непознати и интересни).

Електронните ми пощи са заринати с писма (малка част от които са разни бюлетини, за които съм се абонирал). Получавам много оповестявания за дискусии на местата, на които все пак съм коментирал. Те изискват повече време, особено ако знам, че сайтът не поддържа диалог в нишки. Поставил съм си ограничение за времето, което да прекарвам в кутията, което налага поставянето на приоритети на кореспонденцията. Често се случва да реагирам на някое писмо със закъснение (но винаги по-малко от 7 дни), защото съм преценил, че бързият отговор не е от значение.

Заради географската ни отдалеченост, използвам няколко IM клиента, за да общувам с голям брой познати (и бизнесите им/за които работят). Така успявам да се сдобивам с вътрешна информация преди да бъде публикувана официално. Доказал съм им, че мога да си държа езика зад събите и това ми дава възможността да съм сред първите им потребители или early adopters.

Има ли родния бизнес ясна стратегия за онлайн присъствието си, според теб?

<оказа се, че новата тема не може да понесе този дълъг пост, затова интервюто ще продължи в част 2>