Онлайн бизнес за майки – покана за семинар

10428450_970526372982079_8650505367700087926_n

В годините бизнесът и отглеждането на деца вървяха заедно. Ще споделя своя опит, ще разкажа и за етапите, през които минава един уеб проект, възможностите за маркетиране онлайн, съчетаването на предприемачеството и родителството на семинара в Серендипити този четвъртък – Бизнес мама.

Каня ви, майчета!

Три пъти Ура! за Стоян Георгиев и Goodlife

11289722_10153316993422141_1947604810_n

След толкова много уеб проекти как стигна до Goodlife.bg?
Лесно, но пътуването беше дълго. Goodlife се роди най-вече благодарение на небцата и интересите ни, на мен и на съпругата ми.

Всичко започна един ден преди около три години. Бяхме си купили фотоапарат, който снимаше видео, а много искахме да направим в Уебкафе нещо свързано с готвене.
Опитахме с външни автори, но ни се искаше да участваме повече в процесите и решихме да опитаме да снимаме видео рецепти сами.
Десита готвеше, аз се правех на оператор.:)
Направихме няколко рецепти и ги публикувахме в уебкафе, изненадващо за нас към тях имаше приличен интерес. Но за нас по-интересно беше, че много приятели ги бяха приготвили и бяха доволни от резултата. Това така ни запали, че за 18 месеца заснехме около 200 рецепти. Така се родиха рецептите.
Почти паралелно с готвенето решихма да добавим към съдържанието на Уебкафе и материали за качествено кафе, чай и вино, защото сме запалени по това.
Запознахме се с хора от пазара, а с някой от тях станахме и семейни приятели. Така случайно с Йордан Дъбов, който внася и пече най-качественото кафе в България, на една вечеря стана въпрос дали на база опита ми в уеб да не опитаме да направим нещо и да започнем да продаваме неговите продукти – чай и кафе.
Решихме да опитаме, а наш приятел Константин от Webdesignbg.com ни направи подарък – един онлайн магазин.
Измислихме името, но нямаше как да минем и без другата голяма любов – виното.
Там ни помогнаха страшно много Яна Петкова, която ни въведе в пазара, направи ни винената селекция и ни запозна с вносители и производители на вино.
И Емил Коралов от DiVino, който ни даде материали за вино, и още много ценни съвети и контакти.
Така преди около 2 години се появи Goodlife, като онлайн магазин за гурме кафе, гурме чай и вино. Пуснахме сайта, но беше повече за кеф и проучване на територията. Така до момента, в който продадохме Уебкафе в началото на 2014 и трябваше да изберем нова посока. И отговорът си дойде сам. Имахме хубав домейн, някакъв опит с онлайн продажби, доставки, достатъчно контакти на пазара, видео рецепти, които стават все по-добри. Направихме студио за заснемане на рецептите, ходих на курсове по фотография, оборудвахме се с осветление и видео техника.

Трябваше да добавим и това, в което сме най-добри – интересното и качествено съдържание и да направим подходяща платформа. С Emarketing.bg бяхме работили заедно по мобилната версия на Уебкафе и аз бях доволен от резултата и начина, по който се работи с тях. Така с проекта в главата започнахме работа и мисля, че резултатът е задоволителен.

В интерес на истината имаме още работа по сайта. Трябва да направим адаптивния дизайн, да поизчистим малките бъгчета, които винаги се появяват. Но много искахме да пуснем сайта на рождения ден на Десита 30 май. В общи линии е това.

Какво е нужно за повече goodlife в живота ни и има ли го на сайта?
Няколко простички неща.
Повече внимание към детайлите. Да обръщаме внимание на хубавите неща, когато ни се случат, на хубавата храна, на хубавото вино.
Да проявяваме нетърпимост към неспазване на правила, закони и лошо свършена работа.
Желание да се учим непрекъснато. Желание да влизаме в нови територии и вкусове.
Желание да направим нещо хубаво с живота си, средата в която живеем и общността ни.

Готови ли сме българите да живеем по-добре и да пазаруваме онлайн?
Мисля, че се е оформила подобна група, която живее добре, търси нови продукти, хубави места, готова е да плати повече, за да подкрепи нещо готино и смислено и пазарува онлайн. Тези хора въпреки безумната ситуация, в която живеем, се чувстват добре в кожата си и на място.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си хората да влизат в Goodlife да си починат, да се почувстват добре, да прочетат хубав и смислен текст, да си купят нещо хубаво и да си кажат – Страхотен сайт.

От мен за Стоян, екипа и сайта Goodlife.bg – Успех!!!

Искрено и лично: Димитър Цонев за блогърите

1044820_10151657324719437_208453000_n

Как класифицираш блогърите?
Честно ли? Най-общо в две основни групи – В първата попадат хора, които пишат, защото имат какво да споделят и желанието за споделяне ги гори отвътре. Втората група е съставена от блогъри, които блогват, защото са стимулирани да го направят. Блогъри, които искат да дадат (познание, информация) и блогъри, които искат да вземат (материално облагодателстване). За съжаление вторите в последно време са повече – не е непременно лошо да се монетизира един блог, но има и елегантни начини това да се случва.

Какъв е твоят опит от работа с тях?
Като блогър от 2006 година (с някакви минимални и незапомнени случаи от 2003 до 2006), успях да натрупам впечатления и опит и от двете страни – и като блогър, и като представител на марка. През 2006 и 2007 канех блогъри на театър – тогава блоговете бяха една шепа, всички се познавахме и нямаше практика за такъв вид общуване. Това може би беше първият у нас опит за общуване на бранд с блогъри. Затова моето очакване беше натрупване на положителни впечатления и споделяне не в блоговете, а сред приятели и познати за преживяването. През 2009 очакванията ми бяха нарастнали, тъй като блоговете вече бяха повече. Тогава срещу поканата за театър очаквах написан материал, който публикувх в моя блог. Тогава видях, че има блогъри, които не разбират какво и как става – средата още не беше узряла, сякаш. В третата итерация оставих блогърите да изразяват впечатленията си както и където намерят за добре. По това време вече доста фирми започнаха да организират игри, томболи, промоции с блогъри. Странно е, че никой не се беше поучил от моите грешки, защото доста от моя „опит“ (нали така се казва на грешките?) беше повтарян неведнъж… Днес, като част от екипа на Стар Нейлз – България продължавам контактите си с блогъри като част от дългострочната ни дигитална стратегия. Същевременно покрай блоговете си съм влизал в някакви разговори с различни фирми и начинания. Те сякаш не знаеха какво точно да очакват, затова аз бях водещ в комуникацията. Някъде нещата се получаваха, другаде – не толкова, но накрая нямаше недоволни.

В каква посока очакваш да се развият блоговете?
Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но очаквам блогърите да се развиват в посока по-голяма креативност и желание за експеримент, за повече споделяне. Очаквам по-новите блогъри да бъдат по-любопитни и да не спират да натискат установените правила, за да изпробват тяхната устойчивост. Да се опитват да променят средата, да променят бизнеса и да го карат да не е толкова тромав в диалога.

Какво предлагаш да се направи, за да се случват по-позитивно и успешно комуникациите блогъри-брандове?
Като начало – трябва да има по-голяма прозрачност за очакванията и на двете страни в комуникацията. Другото много важно е непрекъснатият диалог – нещата не трябва да се случват кампанийно, а непрекъснато – само тогава може да се очаква положителен резултат, който да носи удовлетворение. Трябва да се гради доверие и това доверие да се защитава непрекъснато. И от двете страни.

Кои са най-известните български блогъри?

img_2391

Често се случва да ме попитат – кои са най-известните български блогъри? Е да, това е така, защото често говоря за блогове и блогъри, за влияние онлайн, за лидери на мнение в Интернет. Е, сядам да опиша набързо. Няма да е списък с имена, а списък с начини да се огледаме и класираме блогърите в нашата област.

Ето 7 въпроса, чиито отговори ще помогнат да се ориентирате кои са най-известните български блогъри. По дефиниция приемаме, че за да е известен блогърът трябва ясно да си е казал и показал на блога кой е, а не да стои анонимен и безличен. А след това:

1. На кое място е в класацията TopBlogLog.com – възможно е да не е много напред, но ако е сред първите 100-200 със сигурност не бива да се игнорира. Колкото по-напред в класацията – по-добре. Възможно е някои наистина влиятелни блогъри да не са въобще включени в TopBlogLog, това не ги прави по-малко значими.

2. От колко време съществува блога? Колкото повече – толкова по-добре. Под две години е някак несериозно.

3. Колко често има публикации? Под 1 на месец може да се счита, че блогът не се позиционира добре.

4. Какво е съотношението „стимулирани“ (тип платени, срещу подарък, друго) към органични публикации има в блога? Ако е 50 на 50 и нагоре – нещата не са на добре.

5. Има ли коментари и какви са? Дооооста важно. Колкото повече – толкова по-добре и тук.

6. Какви са останалите социални канали на блогъра и до колко души достига чрез тях (последователи в twitter, instagram, pinterest, fb личен профил и фен страница, Li и т.н.)?

7. Има ли блогърът активен блогърски живот и офлайн – събирания на блогъри, лекции или участия като блогър, #tbb и т.н.

В общи линии блогър ставаш, както ставаш поет – не като пишеш стихове, а когато другите казват за теб, че си поет. Известен и влиятелен блогър ставаш, когато другите казват това за теб, а не когато сам се тупаш по гърдите.

Та така с най-известните български блогъри. Няма да ги посочвам поименно. Горното е достатъчно.

Какво мислите вие?

На снимката горе – Ал Ник. Стори ми се подходящо да наглежда този пост, че гледа строго, пък е от готините блогъри 🙂

Три пъти Ура за Слави Дяковски и Business in practice в Русе

1493180_678204922238215_1703669913_n

От 21 април в рамките на три дни в Русе ще се проведе любопитно събитие за предприемачество и бизнес Business in practice. Слави Дяковски е сред организаторите и си поговорихме малко за това какво да очакваме от събитието и кой е поканен. Е, аз ще имам удоволствието да направя вдъхновяваща (надявам се) лекция. И ви каня, разбира се!

Защо го правиш, ти самият защо участваш в това начинание?
Лично аз – защото виждам смисъла в това да съм част от решението на проблемите. Винаги съм имал проблеми с това как функционира образователната система и съм писал доклади на темата и дори съм водил лекции на съученици. Вярвам, че само и единствено студентите виждат проблемите, които са им най-болни и ако им се даде шанса да работят за решаването им могат да постигнат резултати.

Кого каните да дойде?
Бизнеса в действие дава на студентите много неща, за които именно студентите се оплакват, че им липсват, а в същото време работодателите търсят. Докато студентите търсят практически знания бизнеса иска реални умения. Докато студентите търсят контакти бизнеса търси предварително наблюдение над процесите и вмешателство с цел насоки.

Каним компании, които вярват, че имат какво дадат и най-вече имат и нещо което да научат от младите хора или най-малкото да се заредят от нашият ентусиазъм. Търсим също така развитието на корпоративната социална отговорност в бизнеса на локално и национално ниво. Инвестирането в младите хора е ключово според нас.

Лекторите, които каним са хора, до които сме се докоснали и са ни впечатлили и научили. Това са хората, на които искаме да подражаваме и хората, с които искаме да си партнираме и занапред. Устойчиви контакти и успешни инициативи са целите ни.

Кой е екипът и какво ви мотивира?
Екипът, който организира Business in Practice Русе беше доста скромен в началото, но в момента се разрастна и имаме малко повече помощ. Бяхме двама души в началото (аз и Нанси), в послествие станахме 4, а сега имаме подкрепа от други хора от AIESEC Русе.Правим го, защото имаме своя визия като най-голямата ръководена от студенти студентска организация в света -“ Мир и развитие на човешкия потенциал“. И защото имаме национална мисия за България – „Изграждане и развиване на глобални позитивни лидери“

Регистрация и подробности – http://bip.aiesec.bg/

снимката е от миналогодилното издание на събитието

Илия или какво е да си едновременно блогър и журналист

IMG_0687Илия Темелков е млад, а освен това е блогър от 16 годишен. Има як twitter и intsagram профил. Вече е журналист и наскоро гостува при студентите ми бъдещи журналисти в НБУ и разказа за това как намира баланс, вдъхновение за блогърството и журналистиката и приликите и разликите между двете. Та ми се стори инфото би било полезно и на други хора, затова се зарадвах, че прие да направим и това интервю.

Илия 🙂

Как ти помага блога да си журналист?
Блогът помага за младите журналисти по две направления. На първо място е опитът, който се събира с писането в блог. Дори да тръгнеш от истински глупави текстове, подобряването на писането става най-вече с писане и получаване на обратна връзка за него. В този смисъл блогът е перфектната сцена, на която можеш да показваш писането си, а приятели и непознати да са първите ти редактори, които ти помагат да вдигаш качеството. На второ място е публичността, която дава един блог, особено ако съумееш да го популяризираш по-добре. Тя води до някаква познаваемост на името на автора, което е полезно, а и до контакти с други хора от сферата, което е ключово във всяка професия.

А как се отразява журналистиката на блогването?
Блогът е добър старт, но когато дойде момента с level up и achievement unlocked той лесно се превръща в товар, който просто оставяш някъде. Не на всички се случва, но в повечето случаи след цял ден писане по работа нямам енергия и желание да пиша, затова и мога да кажа, че журналистиката действа доста лошо на блога. Естествено това е валидно, когато журналистическата ти работа е интересна и в ресори, които харесваш. Ако пишеш по теми, които са безинтересни, блогът се превръща в отдушник.

Има ли разлика в подхода и начина на писане в блога и за традиционни
медии, като журналист?
Има разлики в писането за всеки различен тип медия – книга, блог, списание, сайт… Дори за онлайн и хартиената версия на едно и също издание се пише различно. В това е и част от писателското майсторство, според мен, да знаеш къде и за кого пишеш, с което да насочиш посланието си към конкретния читател. Все пак главната цел на писането е да предаде идея от автора към читателя. В този смисъл блогът дава по-голяма свобода, тъй като там обхватът на идеи, които можеш да си позволиш да предадеш, не е ограничен от спецификацията на изданието, нито от очакванията, че щом е във вестник, например, написаното е проверено от три източника.

Защо би препоръчал на колегите – бъдещи журналисти да списват блог?
Не само на тях, а на всеки, който иска да пише, дори да не е професионално. Писането е една от най-ценните форми на себеизразяване, която ти помага да оформиш завършена мисъл, да превърнеш някоя идея в послание, да предадеш частица от себе си на читателите. За целта трябва да се научиш да извършваш тези дейности, а това идва с практиката. Блогът е платформа, в която имаш свободата да бъркаш, което е важно за всеки старт. Както казах и по-горе блогът може да донесе и ценни контакти, което в журналистическата професия е почти толкова важно, колкото доброто писане.

Много харесвам Илия и ми се ще някак повече млади хора да намерят пътя си, както той успява. И му благодаря за това интервю 🙂

Блогът на Илия Темелков е на http://temelkoff.blogspot.com/

Русе с място за свежи предприемачи Startup Factory

Screenshot-1
Три пъти Ура! за Емо Енев и приятелите му за отворилата съвсем наскоро врати Startup Factory в Русе! Ето подробностите

Разкажи ни как се случи Startup Factory?

Startup Factory е идея, която узряваше и ферментираше през последните 2-3 години. Участвах в един от предприемаческите турнири на Start It Smart в София и реших, че тези добри практики за подпомагане на младите хора с идеи за развитие на свои стартъпи трябва да се пренесат и в Русе. Започнах в партньорство с Русенския Университет да организирам събития целящи популяризиране на предприемачеството като реална алтернатива на традиционната реализация на пазара на труда. Така постепенно се намериха съмишленици, с които решихме да обособим едно място като център на всички дейности и сборен пункт за активните и нестандартно мислещи хора в град Русе.

Какви хора ще привлича ко-уъркинга? Кого каните?

Всички хора, които имат нужда от работно място, където да сложат един лаптоп, да ползват интернет и да срещнат съмишленици за споделяне на идеи, решаване на проблеми и приятен разговор. Това може да са хора на свободна практика, стартъпи, студенти, търсещи допълнително работно място и т.н. Личната ми мотивация за стартирането на ко-уъркинга в Русе е това да катализира изграждането на общност. Вместо всеки да работи вкъщи, в заведение, в офиса на приятел – може да заповяда в споделено работно пространство, където да намери подобни хора с общи интереси и цели. Ако хората се познават, общуват по-често, споделят повече – това по естествен път ще формира среда раждаща успешни проекти и ще има повече бизнес за всички.

Какви събития и инициативи предвиждате?

Искаме да организираме тематични обучения, които са насочени към развиване на реални умения. Целта ни е да се разказват повече вдъхновяващи истории за успеха на местни и други предприемачи. Ще организираме и хакатони, living labs, вероятно и Startup Weekend. В ко-уъркинга русенски предприемачи ще могат да представят своите продукти и да усъвършенстват презентационните си умения.

Какво пожелаваш на Русе и ИТ хората и предприемачите от твоя град?

Смелост в преследването на целите и мечтите си. Енергия, сили, здраве и много упоритост и постоянство.

А с Емо ви каним утре, петък 6 март от 18 ч на Как да стартираме като защитим иновативността си и в събота, 7 март от 10 ч Женската вълна в предприемачеството.

От мен успех за Startup Factory!