Много се гордея и много си обичам студентите. Те го знаят, вярвам.
Този семестър с магистрите ни НБУ – Медии и комуникации бе по-особен. Видяхме се само веднъж-дваж в началото и после – онлайн. Благодарна съм, че се сработихме и в тази нова форма. Но пък комуникирахме доста по-интензивно, не само по време на лекции. Използвахме различни инструменти – Moodle, Zoom, Fb затворена група, мейли. Имахме си гост лектори (Мартин Милиев, супер си! Ники Лавчиев – също!). Доволна съм, защото минахме целия планиран материал, плюс малко отгоре. И те напреднаха – и в знания и в умения.
Работливи, креативни и умни. Уверена съм, че ще имат силно бъдеще!
Много от студентите ми са писали активно в Уикипедия (поне за курсов проект, някои и повече), правили са си блог, вече и подкасти (или поне единични епизоди), правили са видеа и видео канали.
Искам да похваля Теди, Алекс, Снежи и Габи (плюс Анна, Алекс, Елизабет, Криси, Никола) за последните два семестъра и развитите проекти. А и за блоговете им! Линквам тук, за да ги разгледате и за да си ги понаглеждам и в бъдеще.
Film+ един филмар за филмите е блогът на Веско Дамасков, студент по журналистика в СУ, но и (както името на блога му го издава) – страстен любител на киното. Няма да скрия, че отдавна исках да направя интервю с Веско и да го представя, но конкретният повод е публикацията Изкуството да бъдем хора – Филми BlackLivesMatter – смела, открита, човешка, страстна публикация, в която Веско изказва и защитава чудесно позицията си, като в същото време остава верен на блога си. Много ме радва да знам, че има такива прекрасни млади хора тук и сега. Затова и ви запознавам.
Кое те вдъхнови да пишеш блог? Кога и как го стартира? Започнах блога си, защотото търсех поле за изява – място, на което мога да пиша каквото и когато си поискам. Реших, че блогът е правилното място и за това го създадох. Иначе започнах блога си март месец на миналата година и понеже имах известен опит с WordPress и правенето на блогове не се затрудних.
Има ли филми, за които искаш да пишеш, фен си им, но още не си? Филми (и сериали), за които искам да пиша, а още не съм, винаги ще има. Филм, който чакам с нетърпение да излезе на големия екран, именно за да споделя мнението си за него е “Tenet” – предстоящия филм на Кристофър Нолан. Иначе филм, който съм гледал, а не съм писал за него, а бих желал е “Джоджо заека”
Как планираш работата си по блога? Не следвам някаква определена структура или график, когато имам идея и ми се пише го правя. Разбира се преди да напиша своя текст нахвърлям някакви отправни точки и теми, които искам да разгледам, а когато се налага (почти винаги) проучвам предварително информация по темата.
Блогът е медиа. Доколко това съдържание идва да забавлява или повече да информира и доколко изпълнява социална роля, казваш важни за обществото теми на глас?
Гледам моя блог да има по-скоро развлекателна функция, за това повечето текстове там не са тежки за четене, а целят да забавляват, информират и нали най-вече да предложат някой филм или сериал, който да запълни ежедневието на читателите ми, Обаче, когато искам да кажа нещо по-сериозно или да изразя мнението си по повод някой социален проблем/несправедливост и тн. (през призмата на киното), го правя. Такъв ми беше и последният пост.
С какво ти помага блога за ученето, а и с какво ти пречи? Като всичко друго и писането е навик и като човек, който следва Журналистика, блогът ми помогна много с това да се опитам да си създам някакъв навик на писане, да пиша за публика, а и да търся разнообразни начини и теми, с които да вълнувам читателите. В началото това, което ми пречеше беше желанието да следвам строго определен график и да публикува Х на брой пъти месечно, а в крайна сметка блогът ми е на първо място хоби и за това сега публикувам, когато имам интерес и мотивация.
Ти самият какви блогове четеш и от къде се информираш като цяло? Повечето блогове, които чета са на подобна тематика – кино. Един от блоговете, които следя често е този на Джордж Р. Р. Мартин (авторът на “Игра на тронове”) – Not a blog е името на блога. Иначе като повечето други млади се информирам основно чрез социалните мрежи, където следя най-различни световни медии. Освен тях се информирам и чрез различни онлайн медии, а понякога се случва да слушам и подкасти…телевизията, радиото и вестник са все по-редки носители на информация в моя живот.
Поздравът ти към всички, които са се замисляли, но все още не са започнали свой блог?
Поздравът ми, макар може би банален е – просто го направете. Ако искате да пишете, да бъдете чути, да изразите мнението си, то това е невероятен начин да го направите.
Подкастииии! Фен съм им. От година и половина работя по два, които считам за свои – АртКаст, заедно с Енея, Ружин и Ирина – за изкуство и култура, както разбира се Създателите – дигиталните оптимисти на България, заедно с Хели, Силвина, Мая и Гори и Стилян Ринков (снимката е от супер студиото на Ринков) 🙂
Но сега ще пиша не за създаването, а за слушането на подкасти.
С изненада откривам, че много от моите приятели и познати не слушат подкасти. Хайде да оправим тази несправедливост. Тук разказвам подробности и се надявам да съм ви полезна.
Кога слушам?
Докато спортувам, докато си почивам, докато се разхождам, докато готвя, докато си пия кафето, докато съм в транспорта, докато шофирам и още и още 🙂
Колко слушам?
Вероятно средно слушам средно около час. Различни подкасти. Затова и дългите формати – над час ги слушам обикновено на 2 или 3 пъти.
Как?
Аз слушам само от телефона. Знам, че за хора, които работят на бюро има и слушане от компютъра. Моето е от телефона, защото ми е наоколо винаги. Със слушалки. За слушащите повече време слушалките са задължителни, освен в случаите, когато не живеят сами – тогава може и без слушалки 🙂
На телефона следва да имате приложение (app) за слушане на подкасти. Това може да е например Apple Podcast
В Spotify – вече има доста избор и там.
Чувам, че приятели слушат и на други места. Аз започнах в началото със SoundCloud, но май ми дърпаше доста батерия и минах на Apple Podcasts и Spotify.
Ето статистики по света как се слушат:
Има търсене и в него пишете имената на подкастите, които искате да слушате 🙂
Самия ап също ще започне да ви предлага най-слушани и/или сходни на тези, които вече харесвате. Има голямо разнообразие. Идеален начин и за новини, и за развлечение и за любопитна информация в различни области. А и добър начин да упражнявате език, ако учите някой нов – подкасти има на всички езици.
Ето какво най-много се слуша:
На български език нямаме още толкова богата палитра теми, но не е като да няма избор – има добри подкасти за слушане.
Може да се абонирате за подкасти, така няма да изпускате епизоди, а ще имате винаги информация при нов.
Може да оценявате подкастите и да оставяте обратна връзка – доста е ценно това и ви насърчавам да го правите.
Ключово, за да се научите да слушате и да ви хареса е да намерите своя подкаст, това, което наистина ви вълнува и радва. Поне за мен освен темата и съдържанието ми е важен и гласът на водещия / водещите и качеството на записа, разбира се. Имам подкасти, на които се кефя като тема, но не мога да слушам заради гласа на водещите. И обратното.
Най-любимият ми подкаст на български е този на Рацио (празно няма – всичките им епизоди са супер, напоследък серията им Vox Nihili е върхът). Следвам БошЛаф на Деси и се усмихвам. Много харесвам интервютата (втората част) от Говори Интернет – от последните им епизоди не пропускайте този с Иван Кръстев, серията им със Слави Стоев Естествен интелект, с Асен Ненов и Апостол Дянков, с Джули Лукова – задължителни епизоди). Харесвам почти всички епизоди на Сонар Каст – Ирина има талант да кани яки хора (ключово интервю с Веселин Дафов от последните епизоди).
Втора вълна за слушане препоръчвам: Свръхчовекът с Георги Ненов, The Bulgarian History Podcast.За музика от бг подкаст сцената – Falshimento.
Слушам доста редовно на английски The Ezra Show (много силно препоръчвам всеки епизод, особено последните няколко) и The Tim Ferriss Show, както и доста други, голяма част от които професионално следя.
Петко Петков е от този тип дейни хора, които не стоят примирено, а действат постоянно, за да подобрят мястото, където живеят и обществото като цяло. Какво ли не прави Петко за и из Стара Загора. Преди време води битка за „Бедечка“ (тук си говорихме по темата). Днес разработва приложение – PlanZ, за което искаме да ви разкажем с него 🙂
Как се роди идеята за PlanZ?
Отдавна не сме бъбрили по зелените теми и наистина се радвам, че мога да споделя малко интересни факти около тази идея. Името и самата платформа се родиха доста спонтанно и буквално за няколко дни системата „оживя“, но истината е, че това е следствие на много други събития и години труд, които в един момент просто се изрисуваха като модел в съзнанието ми.
Всичко започва с казусът „Бедечка“. През последните няколко години, паркът често е водеща тема, която събира и разделя различни групи хора, граждани и държавници, най-вече заради сложният си (формален) статут. Преди 3 години се запознах с група хора, които вече бяха направили платформата на „Запазете Бедечка“, непосредствено преди местният референдум за запазване на парка като такъв.
Във времето от тогава имах възможност да се запозная в дълбочина не само с конкретният казус, но и редица проблеми, които съществуват навсякъде из страната. Така например научих, че има закон, който задължава кметовете и общините да поддържат база данни с информация за дълготрайната растителност в градска среда, каквато всъщност няма никъде. Често дървета просто изчезват, биват отрязани, понякога умишлено убивани, а реално никой от нас няма дори обща представа за това какви са дърветата, какво е тяхното състояние, как се размножават, защо се унищожават. Покрай Бедечка се сдобих и с няколко фрагментирани фитосанитарни експертизи на част от дърветата и се запознах с общата идея затова, каква информация включва, както и начинът или принципът, по който от една страна тази информация се генерира, а от друга – се използва. С тези документи, успях още тогава да извлека около 1300 дървета и да ги представя в уеб страница с карта и съпътстващата ги информация, но беше видно, че дърветата, които се водят по списък са много малка част от общият брой, а начинът, по който тази информация се събира е тромав и не дава яснота по много показатели (като историята на дървото).
От друга страна, дълго време разработвам своя (системна) архитектура, софтуерни компоненти, които представляват различни инструменти, с които изграждам сложни (крайни) решения. Често, за да ги изпробвам, се налага да сглобя някакъв прототип, с който други хора да тестват самите компоненти и в практиката ми не веднъж съм правил микро и малки системи, които вършат определена функция, само за да мога да валидирам конкретно приложение на някой компонент. С годините и опита вече работата ми се състои основно в това, какво искам да направя, а не толкова – как да го направя. И тъй като напоследък доста се увличам, когато изучавам растенията, освен четене на литература, правя и различни експерименти в тази област. Наблюдавам как растенията „общуват“ и опитвам да си обясня различни явления. Намирам повтарящи се патърни/модели в тяхното поведение.
Така, в началото на тази година, докато правих друго проучване, попаднах на plant.id.Чешки стартъп, който предлага наета услуга, с която подавайки им снимки, автоматично разпознават вида на растението, което се намира на снимката. Тъй като те не предлагат готово приложение, беше нужно да го „пакетирам“ в нещо, което да автоматизира процеса, преди да мога да направя каквото и да е. Отне ми няколко часа за да направя инструмент, с който да мога да изпробвам услугата им, но в процеса бързо стигнах и до краят на свободните кредити, които предоставят за тестване.
Като председател на NGO ZaraLab написах имейл до plant.id, в който разказах долу-горе същата история, проблемите с парка и докъде сме стигнали. Обясних, че имаме интерес да използваме услугата им, за да свършим конкретна работа в нашият град – с тяхна помощ, да паспортизираме дърветата в град Стара Загора. С мен се свързаха няколко души, един от които Ondřej Veselý – изпълнителният директор и директно ни дадоха ключове, с които неограничено нашата организация да може да използва тяхната услуга.
Още на следващият ден завърших интеграцията и направих няколко основни функции, с които да разширя моят прототип. Взех лаптопа и отидох в големият старозагорски парк Аязмото и преди да ми свърши батерията, успях да направя първите си тестове, като дори записах това видео: https://www.facebook.com/fakedob/videos/10222610395951906/
За съжаление, това беше последният възможен ден, в който можех спокойно да излизам навън и така проекта остана в режим на изчакване, докато парковете отново бяха отворени преди няколко дни.
И как премина реализацията й?
Скоро след като бях идентифицирал проблема с паспортизацията, попаднах на няколко различни платформи, хора и организации, с които успях да си представя кое реално върши работа. Такава подобна платформа е направил Йордан Дервишев – ednodarvo.io .Неговата концепция за съхранение на историята на всяко дърво много ми допадна, защото това е информация, която е ни потребна, когато искаме да видим, какво е било дървото, преди да бъде унищожено.
Също така платформата на ZaraLab беше на етап, в който трябваше да доразвия един от компонентите, по които работя, свързани с интерактивна карта и обработка на снимки и това ме мотивира да обвържа работата по тях с решаването на конкретният проблем по отношение на градската растителност.
Предоставих достъп до моят прототип на 15-ина доброволци, които направиха много тестови проби и обратната връзка, която ми предоставиха е всъщност основата на цялата концепция зад #PlanZ.
Наложи се да създадем модел, който да е привлекателен за повечето хора, които биха искали да допринесат за работата на платформата и така се появи концепцията да предоставим най-много информация, без те да се ангажират с повече от това, да направят снимка на дадено дърво. Ето така, предоставяйки наличната информация от#plant.id,както и хипервръзки към #Wikipedia,стигнахме до модел, в който хората да имат инструмент, с който да учат за дърветата около тях, а ние лесно да събираме информация за трайните градски насаждения.
Повече ни затрудни функционалният модел, с който да направим така, че данните, които се събират да са качествени, максимално прецизни и обемни, както и да се създаде механизъм, с който да се модерират лесно, като същевременно спазваме редица изисквания както за самите данни, така и различни ограничения, с които се борим, по време на изграждането. Така, един от доброволците – Деница Шишкова, предложи модел, в който всеки нов потребител може да регистрира определено количество дървета всеки месец, а модератор (или потребител с определи права), да може да потвърждава или отхвърля тези записи (като негодни). За всяко валидно дърво, потребителят получава по още един кредит, който позволява допълнителни идентификации всеки месец, а при достигане на определен брой валидирани дървета, този потребител може да се превърне в модератор.
В платформата имате възможност и да маркирате дърветата с определен статус. Така, скоро ще започнат да се появяват дървета, които например вече са унищожени, но ще може да се вижда тяхната история. Всяко дърво си има „стопанин“, потребителят, който го е регистрирал или осиновил. По-късно може да добавя нови снимки, както и да редактира информацията на неговите дървета.
Който е любопитен да научи повече и да използва приложението какво да направи?
За целта е необходимо физически да се намирате на територията на град Стара Загора и чрез браузъра на смарт телефон/таблет да посетите платформата, която се намира на адрес https://planz.zaralab.org .
Впишете се, като използвате някой от възможните методи – регистрация, Facebook или Microsoft login.
След това, процедурата е изключително опростена. Локализирате се, посредствомGPS-а на вашето устройство, с натискането на един бутон. Върху картата се появява маркер, обозначаващ вашата относителна географска позиция, който маркер трябва да позиционирате върху избраното от вас дърво, като го придвижвате по самият екран (drag’n’drop).
Следващата стъпка е да изберете бутона за регистрация на ново дърво и да направите 3 до 5 снимки, които заснемате с телефона си, в прозореца, който се появява.
След като запазите промените (бутона изпрати), след няколко секунди, цялата налична информация за това растение се появява на екрана, а данните биват съхранени в нашата база.
Процедурата е максимално опростена и праволинейна и не може да бъде объркана. Постарали сме се достатъчно, за да направим невъзможно, някой да сгреши. Във всеки един момент, платформата позволява натискането само на един възможен бутон, като дава инструкции, ако сте объркали нещо, например, ако маркерът върху картата се намира извън пределите на град Стара Загора.
В цялост, регистрацията на ново дърво изисква натискането на 3 бутона, заснемане на няколко снимки и отнема около 10-15 секунди 🙂
Теб лично кое те вдъхновява да работиш по подобни проекти?
Като човек на технологичният свят, нещо което много ми липсва тук е общество от хора, с които да обменям опит в професионален аспект, в Стара Загора. Често се занимавам с неща, които никой покрай мен не разбира и понякога, когато завърша нещо много комплексно, дори няма на кого да се похваля така, че да ме разбере. Така, с времето започнах да се фокусирам в това да използвам различни технологии и инструменти, за да решавам реални проблеми, които засягат хората около мен, като често това са самите граждани на Стара Загора. Знам, че понякога е нужно много малко, за да решим даден проблем и по-често експериментирам с прототипи, които засягат градската среда. Реално това е моят начин да намирам проблеми в софтуерните решения, които създавам. Изследвам поведението на самите потребители, наблюдавам грешките, които допускат или пък разбирам за грешките, които аз съм допуснал.
Този вид проекти от една страна ме карат да се чувствам по-пълноценен, но и е начин да бъда по-добър в работата си, като използвам наличният ресурс за да подобрявам инструментите, с които създавам по-сложни системи. Понякога работя върху подобни неща дори само за да мога да обясня какво всъщност правя. Интеграцията наPlanZ с Plant.id също беше следствие на желанието ми да обясня по лесен начин, как може да се използва машинното самообучение(machine learning/ML) нагледно на нетехнически човек.
Знам, че не можеш да седиш хей така – какво е следващото, което се върти в главата ти?
Истината е, че аз винаги съм затрупан със задачи, в които сам избирам да влагам от времето си, а покрай създалата се ситуация с пандемията ми се наложи да взема трудни за моето бъдеще решения, както в личен, така и професионален план.
В момента работя едновременно над редица проекти и се опитвам да организирам хаоса, в който се намираме така, че да го превърна в нови възможности. В платформата наZaraLab има заложени десетки подобни на PlanZ инструменти, които чакат да бъдат завършени и публикувани.
Напредваме със създаването на инструментариум, подобен на платформатаZaraLab, за изграждане на мобилни приложения, с появата на който, ще се появят и всички дългоочаквани модули и функционалности около нея.
Фокусът ми все още е върху „интернет на нещата“ и приложението им в градска среда. Затова създавам архитектура и прилежащи системи, които в бъдеще да ни позволят интегрирането на още нови технологии тук, в Стара Загора.
Пожеланието ти към всички в тези специални, различни месеци, които се чудят какво да подхванат?
Надявам се повече хора да успеят по-бързо да се адаптират с новостите, да разпознаят повече нови модели и възможности и да съумеят да се възползват от тях. За много хора ситуацията се превърна в ново начало и желая на всички тях да намерят онова, което е истински важно за тях самите, да го изградят, развият и да го материализират така, че фокусът им да остане в него.
Видяхме нагледно, колко важни са дигиталните решения във времената, в които живеем. Често добрите възможности се намират пред нас. Възможности, които не изискват особени познания, а мотивация, отдаденост и с малки стъпки да ги придвижим към успех. Пожелавам им да намерят баланс между онова, което ги прави щастливи и е потребно на хората около тях, като използват знанията, които имат.
–
От мен – пожелание за успех на Петко и всички негови проекти!
Много приятели ме питаха напоследък, затова реших, че ще споделя публично от кои информационни източници се информирам за случващото се.
В тези дни фалшивите новини изобилстват. Те са си много по принцип, но в последния месец са поне три пъти повече. Нормално някак – казвам го като експерт.
Но водени от страха хората четат непрестанно и искат още и още обяснения по темата за коронавируса и COVID-19 (психолози добре го обясняват – има епизоди от последните дни на подкастите Говори Интернет и Ratio, за който е любопитен).
Страхът ни прави лесна плячка. Кликаме безразборно по линкове, четем, влияем се, дори после споделяме на стената си и така помагаме на фалшивите новини да цъфтят и да достигат нови и нови жертви. А това е пагубно. И всеки е нужно да подходи доста отговорно, както стоим у дома и се дезинфекцираме, така и към информацията, с която се захранваме и разпространяваме към другите.
Моите три източника на български език ежедневно са:
Дневник. Дневник винаги са имали силни журналисти и редактори, добър нюх към случващото се, опитват да държат независима гледна точка и чудесно показват как се прави модерна журналистика, изцяло онлайн и със силата на всички дигитални инструменти. Днес това важи още повече. Познавам част от екипа и знам, че са професионалисти. Чета ги два пъти дневно – сутрин и вечер. Имат чудесен таймлайн със случващото се накратко, плюс линкове и всичко, както е нужно да се прави журналистика в днешния ден. Вярвам им.
Свободна Европа. Журналистика на световно ниво – макар и малък екип, но силно адекватни и добри в отразяването, критичното мислене и анализите. Познавам част от екипа и знам, че са професионалисти. Чета ги един път дневно. Вярвам им.
Подкаста Ден, част от мрежата на Говори Интернет. Те са относително нов проект, но познавам създателите и им вярвам. Синтезират най-важното от деня в 6-7 минути. Идеални за слушане докато човек прави дневните си упражнения или бягането за деня (после продължавам с подкасти на английски). (Скоро ще имаме интервю с главния редактор на Ден в блога на Създателите, ще линкна)
Следя и доста неща на английски и френски. Следя в Twitter (най-много), Instagram и Facebook (най-малко) чуждестранни медии и фийдовете на самите политици или институции.
Давам едно ухо, но по-рядко на новата бг медиа DNews, на Актуално. И много рядко във фб гледам видеа от участия по телевизии. В последните дни следя доста стриймове на живо – например от пресконференции и изказвания на политици.
Продължавам да слушам и много подкасти. Ще актуализирам списъка и ще дам акценти за това скоро.
По-малко фалшиви новини и повече здраве и здрав разум ви желая!
Да, много неща се случват, пришпорени от пандемията и корона вируса. Дигиталнизацията в много сектори върви в пълна сила, не е ясно винаги дали в правилната посока.
Първи добър опит бе Уау от театър Възраждане, които реагираха на момента. Последваха ги много други.
Първите обраха лаврите!
Споделям за архива да е ясно.
Въпросът с правата и приходите от тази дейност стоят. Но е похвална смелата първа стъпка.
Най-големият порно сайт Pornhub привлече вниманието с креативните си рекламни послания за коронавирус. Своевременно тръгна поредица от рекламни визии с послания, като „Няма проблем, може да докосваш себе си“ (It’s OK, you can touch yourself) или „Всичко свършва, свърши и ти“ (The end is coming you should too), работа на израелското студио ACC Grannot.
Отделно Pornhub пусна безплатен premium достъп до съдържанието си за всички потребители в Италия.
Последни коментари