Ура за Четвърти корпус – подкаст на студенти НБУ

Представям ви тези млади хора – екипа на “IV корпус” – Виктория Келчева, Георги Венциславов, Ева Николова-Рашева и Никол Вълчева, студенти в НБУ. Те са готини, те са смели и правят подкаст!

Как се случи този подкаст?
Никол: Да създадем подкаст беше курсов проект, възложен ни от гл. ас. д-р Десислава
Данкова, която ни преподава “Онлайн комуникации”. Другата ни опция беше да развием
Instagram страница, но решихме да приемем по-голямото предизвикателство. Идеята за името
„IV корпус“ се роди в главата на Ева, а после двете планирахме как да изградим тази
„виртуална сграда“, която да бъде достъпна за всеки студент на Нов български университет.
По-късно единодушно решихме, че Вики и Георги са перфектно допълнение към екипа
заради цветните си характери и различни разбирания за света.
Ева: Още когато д-р Данкова постави задачата, веднага ми хрумна темата на проекта да е
НБУ. Вече почти две години това е мястото, където прекарвам по-голямата част от
ежедневието си и тук са хората, които ме вдъхновяват, в лицето на моите преподаватели.
Всекидневното лутане между корпусите пък ме насочи към идеята да събера съмишленици, с
които да построим свой собствен – “IV корпус”. Никол беше първият човек, за когото се
сетих. Нейната мотивация и желание за развитие ме карат да бъда още по-активна в
университета и откакто се открихме в първи курс работим по различни проекти заедно.
Георги и Вики са нашите цветни акценти, много различни от нас двете, а и един от друг.

Кое е най-вълнуващото за вас в това начинание?
Ева: Процесът е вълнуващ. Събираме се на всякакви места, записваме и обработваме по цели
нощи. Вълнението ни държи будни и мисълта, че на сутринта нашите колеги и преподаватели
ще ни слушат. Вълнуващо е и когато ни спират по коридорите и ни питат “Вие ли сте от IV
корпус?”. А понякога, когато пътувам с градски транспорт, от слушалките на някой студент
чувам нашите гласове и това ме изпълва със смисъл.
Никол: Към момента всеки епизод е създаден по коренно различен начин. Първия записахме
в една репетиционна зала, която наехме, като използвахме микрофон назаем от приятел.
Втория записахме в един апартамент, който Георги успя да осигури, макар и малко скришно
от собствениците му. За третия епизод се бяхме настанили в офиса на първия ни гост, а
микрофонът, който използвахме, ни го даде проф. Десислава Бошнакова. За четвъртия, заедно
с втория ни гост, бяхме на гости на Ева. Обработването на епизодите е един от най-забавните
ни моменти. Обикновено отнема над 8 часа, докато преслушаме и сглобим записите, а и
често се случва да приключваме в малките часове на нощта. Веднъж даже посрещнахме
изгрева заедно.
Вики: За мен най-вълнуващо е подготовката за самия епизод, изборът на темите и на гостите.
Георги: Най-вълнуващо е да предизвикаш себе си. Както във всяко ново начинание, така и
тук, емоцията от това да си в нова среда е неописуема.

Какво ви носи “IV корпус”?
Никол: От години си представям, че някой ден ще водя радиопредаване. Естествено,
трябва много опит изграждане на подобна кариера, затова смятам, че благодарение на
този подкаст ще се изкача едно стъпало по-нагоре към постигането на тази цел. От
друга страна, моментите, които прекарвам с тези весели и амбициозни хора около себе
си, са изключително ценни. Изграждаме все по-силни приятелски връзки, учим се
заедно как се обработват записи и как се поддържат социални канали. Бих обобщила, че
смятам подобен тип задачи, които ни се възлагат от преподавателите в НБУ са най-
добрият начин да прекараме приятно време, докато усвояваме нови знания и прилагаме
наученото до момента на практика.
Георги: “IV корпус” за мен е възможност да изразя себе си.
Ева: На първо място ни носи опит, но и ни показва, че когато искаме нещо, можем да го
създадем сами, вместо да чакаме да ни бъде предоставено наготово.

Успявате ли да съчетаете успешно ученето с правенето на подкаст?
Никол: Няма да крием, че понякога да съчетаем правенето на подкаст заедно с другите
задължения, които имаме не само в университета, но и на работните си места, не е най-
лесното нещо. Истината е, че просто ни трябва още време, за да свикнем как да го съчетаваме
с графиците и на четиримата, но ще се справим. Все пак до момента ни се е налагало да се
съобразяваме едва с три епизода, а знаем, че ни предстои още много работа.
Ева: Хубавото на обучението ни в НБУ е, че такива проекти са част от цялото. Лекциите и
писането на академични анализи си остават също толкова важни. Но имаме и много
предизвикателства извън това, които ни учат в движение. Предстои да организираме и
TEDxNBU, така че очаквайте! 🙂

Какви са плановете ви за напред за “IV корпус”?
Никол: Плановете и идеите са много и продължават да се раждат с всеки изминал ден. На
първо място искаме нашите колеги да се припознават с “IV корпус”, да са наясно, че
микрофонът е и техен и много ще се радваме по-често да чуваме гласовете им. Има много
теми, които касаят не само студенти, но и обществото като цяло, които смятаме да засегнем.
Целта ни е постепенно да достигнем и до други университети, за да разберем повече за това с
какво се сблъскват и техните студенти. Все пак става въпрос за младото поколение, което ще
дава облика на града и страната ни.
Ева: Надяваме се да успеем да стигнем и до кандидат-студентите, за да помогнем и на тях.
Смятаме, че можем да бъдем полезни понеже съвсем скоро минахме и ние през това. Имаме
желания да организираме и събития, за да пренесем дигиталното общуване в офлайн
пространството, но за това ще говорим повече, когато сме готови.

Какво си пожелавате като цяло?
Ева: Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите
ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без
тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени.
Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите
ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на
новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да
дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често.
И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ


Какво си пожелавате като цяло?
Ева:Пожелаваме си вдъхновение, за да продължаваме. Също си пожелаваме преподавателите
ни все така да стоят до нас. Все още сме в началото, учим се на всичко, което правим и без
тяхната подкрепа бихме били много по-изгубени.
Никол: Пожелаваме си и наистина да успеем да покрием очакванията на слушателите
ни. Много хора вече ни казаха, че редовно следят епизодите ни и са в очакване на
новия. Също така голяма част от тях разчитат на нас да говорим от тяхно име и да
дадем гласност на теми, които не се обсъждат достатъчно често.
И не забравяйте: НАВСЯКЪДЕ ИМА ТОПЛИ ВРЪЗКИ

–

От мен – Успех, прекрасни хора!

Каня ви да чуете подкаста 🙂 и да дадете по един лайк тук във фб им.

Мениджмънт и маркетинг в епохата на турболентността. Филип Колтър и Джон Каслионе

Книгата на Филип Котлър и Джон Каслионе „Хаотика. Мениджмънт и маркетинг в епохата на турболентността“ е писана по време на предходната (около 2008-2009 година) световна финансова криза и я намирам за доста полезна, предвид динамичните времена, в които живеем и задаващата се, макар за някои доста още невидима, следваща криза.

Хаотика.
.

„Днес повече от всякога в света доминират взаимосвързаността и взаимозависимостта. Глобализацията и технологиите са основните два фактора, способствали за създаването на ново ниво на деликатен баланс (interlocking fragility) в световната икономика.“

„… сега нормалното състояние на индустриите, пазарите и компаниите е именно турболентността с присъщите й рискове и нестабилност. Турболентността е новото нормално състояние“

Турболентността генерира два основни ефекта:

  • риск и уязвимост
  • възможност, която трябва да се експлоатира

Котлър въвежда и ново интересно понятие „систематична хаотика“ и според него компаниите се нуждаят именно от това, за да се справят с предизвикателсвата на времето ни.

Препоръчвам книгата. Не знам дали я има още по книжарниците, но в по-добрите библиотеки вероятно я има.

Новият бизнес модел. Брайън Солис

Новият бизнес модел. Брайън Солис

Ако имате да прочетете само 1 – една книга тази година, свързана с бизнес и предприемачество – силно ви насърчавам да е именно Новият бизнес модел на Брайън Солис. Подзаглавието е показателно – „Успехът в революцията на потребителите изисква промяна“. Вероятно всички, които се занимават с бизнес вече знаят или поне усещат това.

За да подкрепя казаното по-горе и ви убедя, че е нужно да прочетете тази книга ще спомена само няколко от темите й:

„Не обвинявайте младите“

„Дигитален дарвинизъм: контролиране на вашия начин за остаряване“

„Угризенията на публикуващия“

„Аудитория с аудитория от аудитории“

„Бъдещето на бизнеса започва с промяна и завършва с управление на промяната.“

Изданието на български език е великолепно – с чудна корица, твърда, в превод на проф. д-р Десислава Бошнакова и Ралица Михайлова.

Маркетинг 4.0 Филип Котлър, Картаджая, Сетиауан

Маркетинг 4.0

Говорим ли за Маркетинг няма как да не започнем с името Филип Котлър. Но към днешна дата вероятно една от най-ценните книги за маркетинг е именно Маркетинг 4.0 на Филип Котлър в екип с Хермауан Картаджая и Иуан Сетиауан.

Ако нямате време да четете много книги по маркетинг, а темата все пак ви вълнува – изберете тази книга.

Книгата е написана леко и е лесно четима. Има много приятни и показателни примери, които онагледяват основните концепции. Разбира се – в Маркетинг 4.0 основната тема е за дигиталните комуникации и това как те промениха и продължават да променят и бизнеса и маркетинга като цяло.

Ако все още ви е сложно да прочетете 190 страници в края има обобщение на всяка една от частите в няколко страници от Георги Малчев, вероятно ще ви е полезно.

Силно препоръчвам да я прочетете на английски. Ако това е сложно – има я издадена и на български език.

Любимите ми Създатели – дигиталните оптимисти на България

Създателите - дигиталните оптимисти на България - Коледен епизод с 4-те ко-водещи и обобщение за дигиталните тенденции от 2019 година

Едно от много хубавите неща за мен тази година бе старта и развитието на проекта Създателите – дигиталните оптимисти на България, в който с Хели, Силвина, Гори, а по-късно и с Мая, зад микрофона, както и с Ринков като човек зад пулта правим подкаст, блог, а живот и здраве и книга, в която проследяваме успешните онлайн / дигитални / ИТ проекти, създавани тук и сега. Ясно е, знае се, че тази нашата дигитална индустрия, освен че е нова, е модерна, е стабилна и като цяло положително явление за страната ни. По-често обаче се говори за големите западни ИТ компании, които идват тук и ние се явяваме човешки хъб, аутсорс за по-скоро технически и съпорт задачи. Истината е, че имаме и великолепна, позитивна и силно конкурентна българска подобна индустрия, която изнася – 50 до 100% от производството си навън. Е, именно за нея говорим и тя е на фокус в Създателите.

Стартирахме януари 2019 и до момента имаме над 30 аудио интервюта с лидери (далеч не всички) от бранша и още толкова блог интервюта. Всички те са ценни, макар и доста различни. Показват многообразието на бизнеси и хора в дигиталната среда.

Темите ни обикалят между гейминг индустрията, дигиталния маркетинг, сайтове и агенции, метрики, платформи, опън сорс, събития за дигиталната индустрия, съдържание, кампании, компании с дигитална насоченост, лидерсвто в digital и все такива хубави.

Сред епизодите, които със сигурност не бива да изпускате са:

Специалния ни финален за 2019 епизод, в който правим обзор на годината в дигиталния бранш.

Този епизод на Хели с Надя и Ана за Sofia Invest Agency ме изненада приятно и научих нови неща.

Харесвам феминистката нишка и предприемаческия дух в епизода на Мая с Елица.

Моля, дайте по един фб лайк – приятелско рамо 🙂 Пак във фб няма да възразим на две добри думи в Recommendations and Reviews 🙂

Сайтът е тук https://thecreators.bg/

Слуша се добре от Apple Podcast, SoundCloud и в Spotify разбира се. След изслушване на епизод ще се радваме на оценка със звездички 🙂 И обратна връзка, предложения за нови гости и яки дигитални бизнеси, които още не сме интервюирали. И да – кажете и на колегите, може да им хареса! Надяваме се, че вдъхновяваме и помагаме!

За 2020 има планирани още много яки интервюта с вдъхновяващите дигитални оптимисти на България. Очаквайте!

Ура за MAT.bg

https://mat.bg Татяна Петрова
Татяна Петрова от mat.bg

Как се зароди идеята за MAT?

Самата идея като такава се зароди много отдавна, изменяше се във времето, докато не узря съвсем и не достигна своята цялост. Още като студент стажувах и работех на хонорар за различни медии. Тогава разбрах, че това е моето амплоа, Дълго време не намирах своето място, но не се притеснявах, защото знаех, че някой ден ще го създам. Винаги ме е спирал страхът от критиката, задавяла ме е несигурността, но ето че в правилния момент, с подходящите хора и с ясна цел, дойдоха и мотивацията, и смелостта. Редактор е моя съученичка (Мартина Чалъкова), с която бях позагубила контакт, но ето че след дълги години се събрахме около идеята да създадем качествено и обогатяващо пространство за нищоправене, както обичаме да го наричаме. Тя има изключително богат опит в онлайн медиите и борави вълшебно с думите. Ник Гайдов пък е ненадминат, щом става въпрос за гейминг, филми и въобще всичко с вплетена интересна история в себе си. Всъщност – всичките ни автори имат натрупан безценен опит и няма да излъжа, ако кажа, че искрено разчитам на тях. Готови сме да се учим и развиваме заедно. От студент се занимавам със собствен бизнес и думата “шеф” за мен е смешна – та аз имам нужда от екипа повече, отколкото те имат нужда от мен. Затова подбирам хора, с които гледаме в една посока не е нужно да се налагам. Йерархията при нас е единствено с цел да се оптимизира работният процес.

Кое отличава МАТ сред морето от сайтове и какви цели си поставяте с него?

Искаме да се различим от другите медии. Имаме идея, имаме мисия: преди всичко – предоставяне на качествено съдържание и създаване на продукт със стойност. Естествено, искаме да сме актуални, но имаме за цел да сме преди всичко оригинални. Не гоним бърза печалба с евтино, лесно за пробутване, фалшиво съдържание. Все пак се надяваме, че до една година ще започнем да се самоиздържаме. Вярваме и че ще успеем – рекламодателите разбират предимствата на това да се рекламираш пред интелигентна и способна аудитория, каквато със сигурност е нашата. Импресиите се таксуват на брой, но, да си кажем честно – те нямат стойност, ако достигат до хора, които не разбират или не могат да си позволят предлаганото. В България вече има достатъчно специалисти по дигитален маркетинг, които разбират това.

Кое отличава качественото съдържание от бързото и често претупано такова?

Разликата е огромна и вярваме, че и хората вече я долавят и умишлено избягват източниците, които им пълнят главата и ежедневието с празни откъм съдържание, но пък за сметка на това гръмки заглавия, извиращи по три на минута. Ние не искаме да бълваме просто информация. Зад всеки текст, който публикуваме, e вложена мисъл. Затова и не задавам конкретни теми на авторите и не ги притискам да пишат за всяка новост на секундата. Обсъждаме темите, а в последствие одобряваме готовия текст. Така всяка статия има сърце, не е написана, за да изпълни предварително поставените задачи за деня или определен брой думи, а защото темата живо вълнува автора ѝ и той е добре запознат с нея. Освен това се водим по всички правила на журналистиката и не на последно място – държим на грамотността. Мисля, че това е нещо, което бързо ще се забележи и оцени от аудиторията. Спокойно можем да кажем, че сме нетрадиционна медия с традиционни ценности.


Браво на Татяна и екип! Успех на https://mat.bg

Ура за Пукльовците – защото ми пука!

Ставрос и Ива, които създават Пукльовците

Как възникна идеята за Пукльовците?

Идеята е резултат от това, че ни пука за нашите деца. От това, че ни пука за хората въобще. От това, че ни пука за света, в които живеем. И защото вярваме, че за да има промяна е нужно да се обединим и да работим всички заедно като един отбор. За това създадохме Пукльовците – измислени съществата, на които им пука. Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в едни истински Пукльовците – хора, на които също им пука, и които обединени заедно ще донесат промяната.

По-дългата история е, че Пукльовците са коледен подарък за класа на сина ми, когато той беше първи клас. Исках да създам дигитална игра, която да насърчи общуването между тях и да подобри техните взаимоотношения. В последствие научих, че това е сериозен проблем навсякъде и, че нашите деца нямат дори базови социални умения и не знаят как да работят в екип. И което е по-лошо нашата образователна система не прави нищо по въпроса. Исках или не, именно защо ми пука, се захванах с решаването на този проблем.


Кой е в екипа и колко време ви отне техническата реализация?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състой от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.

Оказа се, че техническата реализация е най-лесната част. Много време ни отне концептуализацията и измислянето на героите и историята на Пукльовците. Методиката, която създадохме съвместно с катедрите „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет, също изискваше много време и усилия. Валидацията на игрите и методиката продължи месеци. Но това е цената, която трябва да платиш, когато искаш да постигнеш истински социален ефект.


С какво помагат Пукльовците на децата ни?

Пукльовците показват на нашите деца, че да помагаш и да се грижиш за другите и за света около теб може да носи истинско удоволствие и удовлетворение. В този високо технологичен свят хората лесно се отчуждават и губят човешкия си облик. Пукльовците са тук, за да обърнат този процес – и то използвайки същите тези технологии, които са първопричина на проблема.

Пукльовците се фокусират върху развитието на 8 ключови компетентности у нашите деца, а имено кооперативност, комуникация, толерантност, емпатия, адаптивност, самоконтрол, асертивност и решаване на конфликти. Това се случва, докато децата играят в отбори и решават задачи, които изискват сътрудничество и работа в екип. Същите тези задачи са съобразени и следват задължителните учебни планове и програми на МОН, което дава допълнителна възможност децата ни да учат по един по-интерактивен и интересен начин. А историята на игрите повишава тяхната чувствителност към различни екологични проблеми и ги учи, че трябва да се грижим за света около нас.


За кои деца е предназначена играта и как и къде може да се играе?

Към момента Пукльовците са предназначени за начален етап на обучение – от 1-ви до 4-ти клас. Вярваме, че знанията, уменията и нагласите, или т.нар. социални компетенции, трябва да се развиват възможно най-рано. А истинската социализация започва именно със старта в училище.

Игрите ни са изключително достъпни като цена и вече се играят в редица държавни и частни училища. Единственото изискване е училището да разполага с 5 таблета. Те са непъпно достатъчни да покрият клас от 30 ученици, а различните класове могат да ги споделят помежду си. А, има и още едно изискване –учители и родители, на които им пука и искат промяна.

Можем ли ние, възрастните, да помагаме на децата си в по-успешното развитие на меки умения, екипност и как?

Ние вярваме, че възрастните сме тези, които реално ще научим децата си на меки умения. Разбира се те могат да се научат и сами, но този процес ще бъде много по-продължителен и по-болезнен за тях. Ето защо всички ние, родители и учители, заедно, трябва да полагаме усилия в тази посока, а не да разчитаме на някой друг да свърши това вместо нас.

Всичко започва с личния пример. Не може ние родителите да живеем с убеждения и нагласи, например че е „най-важно на мен да ми е добре“ или „нямам вяра в никого и затова действам сам“, и да очакваме децата ни да искат да бъдат част от екип или общност. Същото важи и ако учителите ежедневно отправят послания като „всеки да се оправя сам“ и „всеки сам да отговаря за действията си“. Колективизмът се култивира. Той изисква постоянни грижи, но най-вече правилната нагласа – че ти пука за другите и за света около теб.

Когато е налице положителният личен пример идва време за знанията. Децата трябва да разбират значението на понятия като емпатия, толерантност, кооперативност, комуникативност, адаптивност и др., както и да ги разпознават в реалния свят. Тук отново ключова е ролята на нас, родителите и учителите, които трябва да насочваме вниманието на децата към положителните примери от нашето ежедневие и да им помагаме да ги осмислят и разбират.

Но правилните нагласи и наличието на знания не са достатъчни. Това е като при карането на автомобил. За нас е ценност да можем да шофираме. Теоретично сме подготвени отлично и знаем как се шофира. Но е нужна постоянна практика, за да можем да шофираме. Като колкото по-често шофираме, толкова по-добри ставаме. Т.е. практиката е изключително важна, защото развива умения. В този ред на мисли децата трябва често да попадат в ситуации, които упражняват техните умения за работа в екип.

Чрез Пукльовците ние даваме възможност на учителите (а в бъдеще и на родителите) да работят на всяко едно от тези нива – нагласи, знания и умения.


Твоето пожелание към учители и родители, които искат по-добри умения задецата си и още не са се запознали с Пукльовците?

Мили родители и учители – не бъдете безразлични! Покажете, че ви пука! Пукльовците са тук, за дадат пример на нашите деца и да им покажат, че работейки в екип, заедно, могат да променят света към по-добро.

–

Желая успех на Ставрос и Ива, на Пукльовците!
Ако искате – дайте им по един лайк във фб или посетете сайта им https://thepoppals.com/ 🙂

Новото издание на INNOVATION EXPLORER 2020 обещава да е още по-уау

Шестото издание на международния форум за иновации Innovation Explorer ни очаква през февруари 2020 и темите, лекторите и акцентите обещават да е още по-вдъхновяващо и впечатляващо!

Новото издание на INNOVATION EXPLORER 2020 обещава да е още по-уау

Темата 2020 е Closing the innovation gap – как да се затвори пропастта в иновациите между България и света, разбира се, със закачливо намигване.
Пропаст е онова и реално, и метафорично пространство, което отделя България от водещите страни в областта на иновациите и икономическото развитие. Думата призовава за нашето ярко внимание, подобно на световноизвестната табела на всяка станция в лондонското метро – “Mind the gap” – „Имайте предвид дупката, пропастта.“ Обърнете внимание!“

Там, където има метафорично празно място обаче, било то дупка, пропаст, ниша, разбира се, има потенциал то да бъде запъленено, за да се случи нещо ново.

Защото иновациите са поле, в което човек може да бъде активен, да рискува и да вижда възможности, там където другите виждат пречки. С нашето послание искаме да вдъхновим хората да изследват темата и да направят голяма крачка напред в бъдещето. Казваме им: Don`t mind the gap на Innovation Explorer 2020.

Лекторите на форума отново са от цял свят: Герд Леонард (Швейцария) световно признат футурист; д-р Адриана Мараа (Южна Африка); теоретичен физик и технолог от екипa на космическата мисия Mars One; Тим Кемп (Англия) Pwc, лектор по лидерство; Филип Буланже (Франция), Президент на Асоциацията на професионалите оратори; Артур Пантелидес (Гърция), преподавател по критично мислене; Даниел Лорер (България), Изпълнителен директор на фонда за дялови и рискови инвестиции BrightCap Ventures, д-р Йене Асигид (Етиопия), лектор по лидерство в UNICEF и мн. други. Обещавам поне едно интервю с някой от тях тук в блога скоро 🙂

Билетите с цена за ранна регистрация са вече в продажба на www.innovationexplorer.bg до края на януари 2020 г.!

Подкасти. Любими подкасти на български. И още.

Подкасти – страст и голям канал за информиране от доста време насам.

През януари с Гори, Хели и Силвина стартирахме подкаста Създателите – дигиталните оптимисти на България. А през юни с Ирина и Енея (ProCasters) стартирахме ArtCast – подкаст за култура и изкуство. За тези два проекта, в които съм замесена ще разкажа в края.

Наскоро в интервю по темата ме попитаха: Как бихте коментирали българската подкаст сцена?

Симпатична. Малка. Обещаваща.

А сега, защото много хора ме питат – споделям любимите ми подкасти (тези, които слушам редовно) на български език.

ГИ – Говори Интернет. Един от най-старите и най-long-long формат подкаст на български. Наистина дълги епизоди (около 2-3 часа всеки). Слушам рядко целия. По-често слушам втората част и сред любимите ми епизоди са тези с Юлия Георгиева (пристрастяванията), Маргарита Доровска (съвременното изкуство), всички със Слави Стоев, епизодът с Илия за Game of Thrones, Събина и Дженифър Modern Day Dating, Невена Кръстева. Силно препоръчвам тези епизоди. Владо и Еленко са супер. Тук повече – https://govori-internet.com/

SonarCast. Друг много любим подкаст, воден от Ирина и създаван заедно от Ирина и Енея (много яки!). Препоръчвам епизода с Андреа Пунчева за медиите, с Даниел Костов за рециклирането, за откритията с Божидар Стефанов, за продуктивността със Силвина, за дигиталните балони с Мария Спирова, Нина Дебрюне за културното наследство. Много любим подкаст! А, да, епизодът с мен е е35 🙂 Тук повече – http://sonar-cast.com/

Ratio Podcast е мега супер и много ми харесва! Слушам всеки епизод с голям интерес, от край до край. Умни млади учени говорят за наука в много приятен тон, достъпен начин, забавно и интересно.


СвръхЧовекът. Е супер подкаст, създаван от Георги Ненов. Пристрастна съм и тук. И, хм да, епизодът с мен е еп 13 🙂

Слушам и част от епизодите на подкаста на Да България, създаван от Константин Павлов.

Слушам и част от епизодите на Експлейнърът на Бойчев и г-н Николай и част от Дроб и Чили на Бойчев и Джак.

Следя подкаста на децата от Uwekind 🙂 и на БГ Наука.

Много харесвам подкаста The Bulgarian History Podcast, който е на английски, но разказва историята на България по забавен, задълбочен и интересен начин.

И защото този пост стана прекалено дълъг, а вероятно за най-любопитните, които сега ще започнат да слушат – информацията е доста – ще разкажа за двата подкаста, в които съм пряко замесена – ArtCast и Създателите в отделен пост скоро. 🙂