Емилия Илиева е студентка по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с дипломен ръководител – доц. Мануела Манлихерова. Емилия подготвя дипломната си работа с тема „Meme комуникацията като нова форма на общуване, социокултурно явление и събитиен рефлектор. Същност и възникване, зони на влияние, послания и творчески аспекти“. По този повод се срещнахме и поговорихме, а малка част от разговора споделям и тук.
А
можем ли да гледаме на тях и като на
източник с информационна стойност?
Ж.Т.: Абсолютно, защото много често авторите и създателите им забелязват някакъв проблем, който не е задължително да бъде забелязан от всички. По този начин привличат вниманието към дадена тема или проблем. В този смисъл те дори информират широката общественост за някои важни проблеми, които се случват в обществото.
Смятате
ли, че меметата имат и „тъмна страна“
и могат да бъдат използвани като
обществено опасен инструмент?
Ж.Т.: Абсолютно и съм сигурна, че те също са вкарани доста сериозно и в хибридната война, на която сме свидетели напоследък и във всичко, което се случва. Тъй като те са комуникационна форма и при това успешна, се използват от всички – и от добрите, и от лошите.
Тоест те са успешни дори в Twitter, където по-голямо влияние имат думите, макар и в ограничен брой?
Ж.Т.:
Не
е точно така, защото Twitter
много
се промени в последните години. Вече
има възможности за снимки, видео, както
и възможност за много по-бързо друго
споделяне и там също много се
разпространяват. Отделно, че имаме
Twitter
мемета,
които предхождат другите мемета.
Twitter
меметата в българския Twitter
са едни от най-интересните неща, които
се случват. Те са само само словесни, не
са визуални в по-голямата си част, но
сме имали страхотни меме акции в
българския Twitter.
Например
с доктор Енчев, която е една от любимите
ми. Българският Twitter
е
доста маргинален като инструмент, от
една страна, но от друга страна – е
силно влиятелен, защото през него се
влияе на останалите влиятелни хора в
България. Хората в Twitter
са
страшно интелигентни и се заиграват с
много социални теми, правейки такива
мемета.
Благодаря за Емилия, радвам се, че е приела присърце да работи по тази тема и й желая успех!
Антон е създател на един твърде любопитен проект – Sandacite.bg и защото е колоритен, упорит, работлив и прекрасен, реших, че ще е чудно да ви запозная с него.
Как се зароди у теб страстта към темата за историята на техниката в България?
Аз
още от дете събирам различни стари
апарати (най-вече телевизори и
радиприемници), привлечен от най-ранна
възраст – първо неосъзнато – от външния
им вид. После ми стана интересно и как
функционират те.
По-късно,
когато започнах да посещавам чуждестранни
сайтове за история на техниката, ми
направи впечатление, че във всички
сериозни страни се издирва и описва
историята на националната техника,
докато за българските апарати почти
никъде няма нещо писано. По това време
все още имах предвид само телевизори и
радиа, защото тогава все още събирах
само тези два вида техника, а едва сетне
разширих обсега към други видове
устройства.
Дойде
моментът, когато – някъде към 2010 г. –
осъзнах, че най-важно е да събирам
произведените в България апарати, тъй
като ми направи впечатление и че
чуждестранните са разпространени
значително по-добре у колекционерите
у нас и по света. Тях имаше кой да ги
пази, а нашите се съхраняваха инцидентно
и то ако някой го направи, защото са
случайно попаднали, а не защото са
български.
Аз
винаги съм обичал всичко българско.
Оказваше се обаче, че хората дори не
знаят кой е първият български автомобил!
И че най-вероятно никъде няма да не се
създаде специална колекция от произведените
в България телевизори, радиа и други
устройства. Този проблем започна сериозно
да ме гложди и тревожи. Виждах как
множество лица, които не знаят ценността
и важността да се пази историята на
националната техника, ежедневно изхвърлят
на боклука старите апарати, а до
контейнерите те се унищожаваха от
клошарите, за да предадат шаситата им
за скрап. А
всяка развита страна полага грижи, за
да издирва и пази създаденото от хората,
които са живели там.
Освен това думата ,,техника” идва от
корена на старогръцката дума за
,,изкуство” – тоест всяко техническо
устройство е вид достижение на изкуството!
В
същото време, гледката на разбити и
изпотрошени произведения на техниката,
които са въплътили в себе си толкова
много човешка мисъл и ги е имало примерно
40 години, за да ги унищожи сега някой
игнорант, още от детството се беше
превърнала в едно от най-ужасните неща,
които съм виждал. Кошмар!
Това
не биваше да остане така. България с
вълнуващото си tech минало и изобретения
не можеше да остане назад! Трябваше аз
да събера, изуча и да публикувам
разпадащата се история; друго време
нямаше да ни чака. Втора такава колекция
в момента няма, това си е задача от
общонационално значение.
Затова
си определих план-програма за събиране
на историята на колекция, която да опази
колкото се може повече устройство,
произведени в България, за да се опазва
българската техническа история. През
2012 започнах да събирам и българските
грамофони; през 2013 разширих тематичния
обхват към магнетофоните, печките,
пералните, бойлерите, хладилниците
(вкл. първите български такива) и т.н.,
грамофонните плочи от Царство България;
после компютрите и периферната техника
за тях, хард дискове, дискети… Успоредно
с това в колекцията започнаха да попадат
крайно любопитни неща като български
електронен шах, банкнотоброячна машина,
гарови часовници и военнополеви телефони
от Царство България напр. Има го и първият
български дрегер! Въобще реших да разширя
обхвата към цялостна – всичко, доколкото
успея да събера – колекция от всякаква
българска техника. Моята
дейност може да се опише като Ноев ковчег
за българска техника.
Аз
знам, разбира се, че няма как да събера
НАПЪЛНО ЦЯЛОСТНА история на българската
техника, но се опитвам чрез експонати,
чрез стара техническа литература и чрез
спомени на хора, които някога са били
блиизо и са създавали или работили с
различни видове българска техника, да
съхраня колкото се може повече. Тези
хора почти винаги знаят нещо, което
отсъства между страниците.
И
така вече над 10 г. моята кауза е да
запазвам, изследвам и публикувам старата
българска техника и да популяризирам
технологичната история на България.
Издирвам късче по късче каквото е
останало от нашата все по-потъваща в
забрава техническа история. В сайта ми
Sandacite.BG съм качил над 1100 авторски
изследователски материала по история
на българската техника, а в други медии
и издания – около 200. В сайта ми съм
скенирал и качил пълни архиви на стари
български технически списания (,,Млад
конструктор“, ,,Радио, телевизия,
електроника“, ,,Космос“…) и много
техническа документация на стари
български устройства. Стремя се
Sandacite.BG
да дава колкото се може по-пълна информация
за даден модел българска техника и да
бъде виртуален музей и база данни за
старите наши апарати. Затова към статиите
качвам и техническата документация на
експонатите – тя се ползва от реставратори
и ентусиасти.
Качвам
в YouTube видеа с ремонтирани стари
устройства. Изнасям и презентации на
научнопопулярни събития. Стремя се да
намеря най-интересните черти на старите
български апарати и да ги представям
на широката аудитория.
И
на какъв етап реши, че ще създадеш сайта
Sandacite.BG?
Сайта създадох първо като форум през септември 2007, когато веч е имах една доста добра колекция от няколко десетки телевизори и малко радиоприемници. Тогава още не бях спрял комплектуването на произведени в други страни експонати. Направих форума, защото забелязах, че в Интернет почти няма информация за вече немалкото притежавани от мен български неща, и поисках да съществува място, където да задам въпросите си, та дано някой ми отговори.
Първоначално назавaнието на форума беше ,,Сандъците – Българският форум за стари телевизори”. Впоследствие, когато забелязах, че той започна да се пълни с хора, пишещи за всякакви други апарати, го разширих на ,,Българският форум за стара техника”. А от 2014 г. има и блог формат с възможност да се правят публикации тип статия.
Откъде
и как се сдобиваш с тези интересни
атрефакти? Колко имаш вече? Къде и как
ги съхраняваш?
Сред
стандартните източници са тавани,
мазета, селски къщи, стари жилища,
помещения на вехтошари, стари институти,
подземия на учреждения, училища, понякога
антикварници и различни други места.
Обаче съм намирал и киномашина Плевен
1 във фоайето на Националния студентски
дом на пл. Народно събрание.
Макар
при създаването ѝ да не съм се
стремял това да бъде така, в момента се
оказвам създател
на най-голямата колекция от разнообразна
българска техника (над 400 експоната) –
от телевизори, таблети, хард дискове и
компютри, до копирна машина от 1966-а,
измерители на радиоактивност и
велоергометър на 40 години. Досега имам
над 400 наши устройства, произведени от
началото на ХХ век до около 1990 г. Тази
седмица идва и български професионален
фритюрник от началото на 70-те г. за
ресторантска употреба. Тази събирателска
и изследователска дейност е моят живот,
сърца и душа – аз не мога да си представя
да не се занимавам с това.
Когато
бях дете, за да домашни проблеми с баба
си, първоначално трупах съкровищата си
под стълби на блокове и в мазета, но не
беше сигурно. Гонеха ме често и аз
евакуирах нещата другаде. Накрая все
пак започнах да ги внасям у нас с цената
на непрекъснати разправии и скандали.
Сега ги съхранявам в жилището си – живея на практика в склад с някакви функции на жилище. Наскоро се сдобих и с втори апартамент, които смятам да натоваря с функции на депозиториум… да не кажа, че се оглеждам за още един такъв.
Най-любопитните
предмети, информация, статии, които има
на сайта – за хората, които не са чели
още нищо?
Охохоо, тук ме карате да кажа и някои от най-големите си любови в своята дейност! Могат да се прочетат истории като например какво е общото между Първия космически спътник ,,Спутник 1” от 1957 и една българска пералня, как работи български снегорин отпреди 50 години, кои са първите ни електромобили, спортни коли и хард дискове, кой е произвеждал ски в Царство България, как се действа с военнополеви телефон от онова време…
Защо
се занимаваш с всичко това? Отнема цялото
ти лично време вероятно?
Аз
развивам дейността си, защото много я
обичам и виждам, че е полезна, а не за да
печеля от нея. Тя удовлетворява назрялата
отдавна нужда да се запълнят огромните
бели петна в ненаписаната история на
българската техника и изобретения.
Фактът, че в Интернет, а и дори по книги
циркулират множество митове за това,
ясно говори, че хората се интересуват
и от тази история, но нито намират
качествени източници на информация, тя
не е написана добре. Много се пише за
политическата и военна история на
България, но за техническата не знаем
достатъчно. Да, важно да знаем много за
българските царе и ханове и за водените
от тях войни, но защо да не знаем и кой
е първият български автомобил, кой е
първият телефонен разговор по българските
земи, първият български компютър…?
Опазвайки
от забрава и унищожение българската
технологична история, в това отношение
можем да наредим България до онези
страни, с които толкова обичаме да се
сравняваме, и да дадем своя принос в
културното издигане на нашия народ.
Удовлетворението,
което изпитвам, когато се намирам пред
непознато БГ устройство или когато
разкривам тайните му, не мога да заменя
с нищо – това е пулсът на живота ми. В
последните години във всяка нова тема
за статия виждам врата, зад която ме
гледа поредното чудо от техническата
история на България. Разширявам и темите
на изследванията и колекцията. Със
сигурност знам, че в моята колекция има
неща, които ги няма никъде другаде.
Много от тези неща в буквалния смисъл съм спасявал от унищожение благодарение на бързата си намеса. За да се сдобия с други пък, съм правил и невъзможното дори когато не съм имал големи възможности – например през м. май 2008 г., когато докарах готварска печка ,,Мечта“ (1962) от Перник до София с ръчна количка, тъй като нямах по какъв друг начин да я пренеса. Една от последните ми мащабни (в буквални смисъл) находки е 270-килограмовата Първа българска акумулираща печка Елпром ПЕА-1 (1958 г), която взех от Кюстендил.
Аз
допринасям българската техническа
история да не се забравя, а да се
разпространява – както виждаме в другите
страни. България има вълнуващо техническо
минало, включително и в хардуера.
Непрекъснато намирам интересни
устройства, произвеждани, а понякога и
изобретени у нас – трябва да разказваме
за тях! Аз вярвам, че запазването и
публикуването на технологичната ни
история е задължително дело, ако наистина
желаем ,,да бъдем равни на другите
европейски народи“.
Когато още на 17 г. разбрах, че най-ценно е да събирам и изследвам само БГ техника, никой не смяташе, че има нужда, че това е интересно. А в света колекции по история на техниката от различни страни имаше отдавна. Преодолявах невероятни трудности, включително и битови, за да спася поредния експонат. Аз пръв разбрах, че трябва да се събере представителната колекция на БГ техниката и да се представи подобаващо. Създадох най-голямата колекция, с информационна база, която не присъства по библиотеки и архиви. Чак години след това хората видяха колко е ценно това.
Смятам,
че работя за българското излизане в
културния свят. Стремя се да върша
работата на цяла университетска катедра
(научни звена по история на техниката
има в чуждестранни ВУЗ-ове). Усъвършенствам
се в изследванията и следя публикациите,
които са ми полезни. Аз допринасям
българската технологична история да
не се забравя, а да се помни и разпространява.
След като в света нещо се прави, то ще
се направи и в България. На мен се е
паднала задачата и се стремя да я
изпълнявам качествено.
Споменахте, че тя вероятно отнема цялото ми лично време? Да, нещо такова се получава. Ето например вчера станах в 7:30, заминах за Пловдив, за да изнеса една презентация, а сетне се върнах и написах два текста. Така се случи, че преди 1:20 през нощта не успях да си легна. Макар че този екстремен час е нещо рядко срещано за моите навици, все по-чести са случаите, в които преди 23:30 не мога да завърша, защото освен че работя на 3 – 4 места, аз се стремя всеки ден в Sandacite.BG да има нов текст, а пиша и други. Чрез колекционерската и изследователската дейност се чувствам истински пълноценен. Така е, когато гориш в някаква работа – тя става не част от живота ти, ами самият него. На практика аз нямам конвенционален почивен ден – просто сменям една работа с друга.
Какво
пожелаваш на Sandacite.BG?
Няколко
неща. На първо време сайтът да продължи
да има своите верни читатели, които
коментират и допълват информацията с
подробности, които само съвременникът
може да знае.
Както знаем, стремя се сайтът да дава колкото се може по-пълна информация за даден модел българска техника и да бъде виртуален музей и база данни за старите наши апарати, а и за хронологичен преглед на развитието на някакъв вид българска техника. Затова си пожелавам да откривам все повече и повече както търсени, така и неочаквани експонати, а също така информация за забравени, но толкова интересни наши технически съкровища. Защото те само чакат да покажем тяхната прелест!
Никола е от много отдаден на успеха на електронната търговия и прави много и различни дейности, за да помага това наистина да е силна индустрия в България – eCommerce Academy. Голямата конференция тази година има за цел да се превърне в най-значимото събитие за електронната търговия в България и ще се състои на 7 и 8 юни в Русе. Регистрацията за участие вече тече, а на събитието са поканени всички собственици и бъдещи собственици, създатели на онлайн магазини и ресурси за електронната търговия.
Как се случи така, че Никола се занимава с e-commerce?
Винаги съм се занимавал с продажби. Преди да вляза в сферата на електронната търговия, аз продавах инженерни продукти. През 2012 имах нужда да променя нещо в живота си и се захванах със създаването на платформа за продажба на строителни материали. Тя не постигна сериозни резултати, тъй като очевидно моментът не беше подходящ за нея. Аз вече бях завладян от продажбите от разстояние и твърдо реших, че това е пътят ми. Превърнах хобито си в бизнес и в продължение на четири години и половина имах много успешен бизнес за продажба на аксесоари за мобилни устройства и дребна потребителска електроника, която бе комбинирана и с физически обекти.
И как, кога се зароди идеята за eCommerce Academy?
През 2016 година вече бях научил много за онлайн продажбите, тъй като освен развитието на собствения магазин, ние като бизнес, участвахме в и няколко маркетплейс платформи и имахме екип от 6 човека, Освен всичко друго, попаднах в среда от хора, които се занимават с такава дейност. С тях често коментирахме нуждата от качествени образователни продукти в сферата на онлайн продажбите и аз реших да организирам едно експериментално събитие в моя роден град – Русе. То като на шега събра 450 човека. Това ми даде увереност, че мога да развия тази дейност в нещо по мащабно и само 3 години и половина по-късно зад гърба ни са вече 54 събития в цялата страна, от които 14 конферентни. Горд съм, че ние създадохме едно от по-големите международни събития „Продавай успешно в Румъния“, което има 3 издания и събира на едно място бизнеси от България и северната ни съседка.
Защо се захвана с това? Каква е личната ти мотивация?
Трябва да призная, че всичко започна като бизнес начинание, но в последствие се превърна в нещо много повече за мен. eCommerce Academy ми дава възможност да се срещам и общувам с хора от сферата на електронната търговия, които са на световно ниво. Обученията, които провеждаме в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и по-малки градове като Шумен, Габрово и Търново пък ме срещнаха с различни предприемачи и електронни търговци, които доказват, че за този тип бизнес няма никакви граници и ограничения. Познавам майка на три деца, която продава от Добрич в цял свят ръчно изработени продукти, търговец от Варна, който продава работно облекло в цяла Европа, а скоро започва и в Русия и много други. Мотивира ме и възможността да споделям опит и знание с много хора и да им помагам да бъдат по-добри във всеки аспект на онлайн бизнеса им.
Разкажи за това мащабно събитие, което ще се случи в Русе през юни?
В Русе ще се проведе четвъртата ежегодна конференция за електронна търговия eCommerce Academy Conference. Тя ще събере на едно място повече от 25 лектори от 5 държави, 30 изложители в нашето експо, повече от 400 гости основно от България и Румъния, но и от други Балкански държави. В програмата са включени теми като: Глобални тенденции в електронната търговия, Инфлуенс маркетинг и канали за комуникация, логистика и клиентско обслужване и много други. Казвам го, защото хората обичат да чуят цифрите, за да измерят стойността на едно събитие. Има нещо много по-важно – ние създаваме това събитие в район, в който много рядко някой си позволява да прави подобни неща. По някаква причина Русе е пренебрегнат, а той има едно огромно конкурентно предимство пред всички останали български градове. Това предимство е близостта му с една от най-големите столици на Балканите – Букурещ и още по-значимото, румънския пазар, който е 6 пъти по-голям и много по-развит и динамичен от нашия. Това събитие е уникална възможност да бъдем по-близо до румънските си колеги и да почерпим опит от тях. Те ще бъдат на него, тъй като те също искат да получат информация за нашия пазар и да опитат да продават у нас.Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и
Пожеланието ти към всички, които се занимават с електронен бизнес и онлайн търговия?
Сигурен съм, че щом сте вече в този бранш, то Вие сте на правилната писта. Искам да Ви припомня, че електронната търговия е маратон, а не спринт и дори и да имате трудни моменти, а вероятно те са породени от конкурентни фирми и продукти, появата на високи технологии, навлизането на пазара на чуждестранни магазини и много други, не спирайте да опитвате и да вървите напред. Огледайте се и на съседните около България пазара тъй като и гръцкия и румънския пазар са по 6 до 7 пъти по-големи и предлагат много добри възможности. Обърнете внимание на големите световни маркетплейс платформи като Амазон и eBya, а защо не и по-малките им варианти в западна Европа? В България има страхотни продукти, които чакат своите международни купувачи. Във Вас е силата да им ги доставите. Успех!
Наскоро водих обучение за журналистите на голяма медия. Обучение за дигитални медии, разбира се, със спецификите на дигиталните канали, писането за уеб, споделянето.
Големият казус при всички класически медии, почти без изключения, не за България, за света е неразбирането, голямото неразбиране на новото, което отдавна вече не е ново, но е тук.
Затова и решавам да споделя тази инфографика. Казва достатъчно.
Последни коментари