Тихомир Църов за подкастите и радиото онлайн

В работата си по темата за подкастите се срещнах с още един интересен човек и ето разговора ни с Тихомир Църов, комуникационен и медиен експерт с богат опит.

Ти имаш богат опит и поглед към аудио форматите, медиите и комуникацията. Коя е основната магия на аудио форматите?

Гласът не лъже. Колкото и да е опитен човек в прикриването на това, което иска да не стане достояние на широката публика, гласът не позволява да бъде изречена лъжа. Може да обясниш по нормален начин, че нямаш намерение да коментираш даден казус, но няма как да изречеш нещо невярно и то да прозвучи убедително. Видеото е доста привлекателно за много хора, но образите – малко или много, ни разсейват. Възможно е да докараш на лицето си физиономията, която е необходима при определена ситуация – особено, ако си преминал обучение и си усвоил уроците. Слушането на звук ме е научило да разбирам хората, които подхождат честно и да приемам, че отказват да говорят по дадена тема. Научило ме е и да усещам много бързо опитите за прикриване или лъжа. Когато човек се научи да слуша и да чува околния свят, разбира колко прекрасен е той. Всички същества – не само хората, а и животните, и растенията, и тъй наречената от нас „нежива материя“, излъчват звуци. Чуеш ли ги, разбираш обкръжаващата те действителност по-пълноценно. Ако говорим за аудио форматите, които са предназначени да обслужват една медия, това е изключително бърз и лесен начин да достигне една информация до повече хора. Дълги години радиото, за което и днес основата е звука, е медията, която информира най-бързо населението. Днес много специалисти биха казали, че социалните мрежи са изместили радиото. И тук предлагам да се върнем към началото – гласът не лъже. Едно аудио, споделено в социална мрежа, може да даде много повече информация, отколкото постове с текст и снимка или дори видео. Доверявам се на звука, който чувам. Той ме ориентира отлично в дадена обстановка. Препоръчвам на хората целенасочено да тренират слушане и чуване. Сигурен съм, че истинските радио хора ме разбират. В тяхната група поставям и създателите на всеки тип аудио формати. Те също са част от радио общността. 

Кои са предимствата на аудиото онлайн, в сравнение с радиото?

Не поставям разделителна линия. Аудиото онлайн е радио, което излъчва онлайн. Струва ми се, че по-вярното е да говорим за радиото, като медия, която произвежда аудио продукт. Другото е начин на разпространение. Има радио, което излъчва на ултра къси вълни, на къси, на дълги вълни. Радио се разпространява и днес по кабел и на много места, особено в селата, все още работят популярните през социализма радиоточки. Но това отново е само един различен начин да достига звука до хората. Интернет не е нещо различно. Просто е съвременно. Дори да ни е трудно да си го представим, може би ще дойде ден, в който на интернет да се гледа така, както ние сега гледаме на кабела – като ретро средство за предаване на звук, благодарение на който съществуват радиоточките толкова много години. Всъщност не минава ли и интернет през кабел много често, нищо че говорим за съвременно средство? Кабел, ефир, сателит, интернет – това са средства. Предимството на аудиото онлайн е, че все още не ти е необходимо институционално разрешение, за да го създаваш. За да създадеш ефирно, кабелно или сателитно радио, в български вариант ти е необходим СЕМ, а другите страни си има други „СЕМ-ове“. Интернет е много по-евтин начин за разпространение и позволява да достигнеш до повече хора. Почти всяко радио пуска вече своето аудио онлайн. Разбира се, онлайн аудиото позволява да се слуша в удобно за човека време. Преди, когато аудиото се разпространяваше само по кабел, ефир или сателит, на човек му се налагаше да нагажда своето време към времето на излъчване. Сега това не е необходимо. Потребителите имат достъп до създадената аудио продукция винаги, когато могат да отделят от минутите или часовете си. За мен това е голямо постижение, което не касае само аудио, но и видео, и текстовия, и снимковия начин за разпространение на информация. Това е уважение към потребителите, към тяхното време – ценен и ограничен ресурс за всеки. Отново предлагам да не отделяме аудиото онлайн от радиото. Изглежда ми изкуствено, сякаш някой се опитва да назове радиото с друго име за пред новите поколения. Не е необходимо. Ако аудио вариантът за поднасяне на информация е създаден със съвременен език, няма проблем да бъде приет, разбран и популярен. 

И кои тънкости при създаването на радиото все още липсват при подкастите?

Подкастите са достъпна форма за всеки човек, за която не е необходима някаква непосилна финансова инвестиция. Но…никой не изисква да се спазват професионални критерии. Някои подкасти не ми позволяват да правя нищо друго, само да ги слушам. Звукът на записите е чудесен, гласовете на водещите са красиви, всичко в такива подкасти е една хармония. Дори да не съм съгласен с поднесените версии на дадена действителност, няма как да не оценя високо професионалния подход. Има и други – недобро качество на звука, гласове, които просто не са предназначени да поднасят информация през аудио. Не казвам непременно, че е неприятно да чуваш „уъ“, вместо „л“. Но нека отново прочетем същото изречение, ако е изговорено по различен начин. Ето го – „Ни казвам ниприменну, чий йе ниприятну наместу „уъ“ да казваш „л“. Също толкова весело ще прозвучи, ако изречението се каже с нахакан „западен“ говор или, както често го наричат в провинцията „говор на софиянец“. Никой не учи създателите на подкасти как да говорят, освен ако не са преминали обучение за работа в радио, телевизия или по актьорско майсторство. Никой не ги учи и как да поднасят информацията. Много често просто някакви хора сядат, говорят си и се записват, след което правят разговора си достояние на повече хора. Смятам, че и създателите на подкасти е необходимо да се учат и усъвършенстват, както е за всяка друга професия. В радиото е същото, казвам го с уговорката, че за мен граници между радио и подкасти практически няма. Върнете един запис на централна емисия новини по радиото от 70-те години на XX век. Тогава преди включването на водещия се чува нещо от рода на „Централен осведомителен бюлетин“. Гласът изговаря бавно и отчетливо всяка дума, при това с една много характерна церемониалност. Днес сигналите в радиото са съвсем различни. Има много примери – и по света, но и у нас, за аудиото, което е в съзвучие с очакванията на съвременната публика. Ако за радиото все пак има някакви стандарти, за подкастите това все още не важи. Не можем и да приемем, че „потребителите ще си кажат думата“, защото социалните мрежи създадоха впечатление в повечето от тях, че да си създател на съдържание е просто да си коментираш необезпокояван така, както го правиш на чашка със съседите си. Разказването на собствена версия за действителността се превърна в разбиране за създаване на медийно съдържание. Нали и социалните мрежи все по-често биват наричани медии? Дори се налага разделението „традиционни“ и „социални“ медии. Но едно е да си източник на информация – да разкажеш своята или на група съмишленици гледна точка, съвсем друго е да си създател на медийна информация – задълбочена, многопластова и най-вече проверена. Важна тънкост, с която бих се съобразявал, като създател на аудио онлайн.    

Монтажът и звуковите ефекти – доколко са важни?

Много са важни. Те са като камъчето, което може да „обърне колата“. Отличен вариант е в екипа за създаване на подкаст да има и някой, който пише музика. Работил съм с много добри тоноператори, с които преди ефир на живо съм обсъдил своите включвания. Изборът на допълващи звукови ефекти е оказвал допълнително въздействие за цялостното представяне на журналистически материал през аудио. Когато човек създава аудио формат на запис, има възможност да коригира недостатъци – паузи, изпуснати думи, неясни изречения, дори един по-мощно поет дъх.

Техническите аспекти или човешките при създаването на аудио медия са по-важни?

Защо да ги разделяме? Ако няма техника, няма да има аудио медия. Благодарение на техниката, имаме шанса да се свържем с хората от различни кътчета на Земята. И да им предадем човешкия аспект на темата, която ни вълнува.

Как се разказва една история в аудио формат?

Човек сяда пред микрофона и разказва. Разказва със собствения си глас и носи отговорност за гледната си точка. Разказва с гласовете на други хора и те носят отговорност да куража да изразят гледната си точка. Подсилва тези разкази със звуци, които ги допълват хармонично. В тези разкази емоцията е от особено значение. Дори безразличието е вид емоция, когато слушаш. Добрият аудио разказвач може да предаде една история с пълно безразличие. Най-важна е откровеността. Както казах, гласът никога не лъже.

Как се промениха медиите в последните няколко години и кое в тази бърза трансформация хората пропускат да отбележат?

Нека отново го кажа – едно е да си източник на информация, съвсем друго е да си създател на информация. Професионалистите го знаят. Непрофесионалистите – не. До това се стигна, благодарение на възможността всеки да даде „компетентното“ си мнение по всякакви теми. Много често хората безотговорно пласират мислите, които са ги споходили точно в този момент. Без да осъзнават, че носят отговорност за това, че може да подведат хиляди други, дори да ги изложат на опасност. Свидетели сме как в тъй наречените социални медии хора без никакво научно и практическо познание дават съвети за здравето на другите. И някои от тези – другите, с готовност възприемат казаното. Медиите не успяват да отговорят на тази тенденция, да обяснят разликата между това да си източник на информация и създател на информация. Медията не бива, но вече все по-често го прави, да се крие зад източника на информация. В настоящето всяка сутрин можем да видим как от национален ефир се заменя популярния преди „преглед на печата“ с „преглед на темите от Фейсбук“. Е, да, преса вече почти не съществува, така че е нормално да бъде заменена с нещо. Но дали най-подходящото е да се отделя от скъпото ефирно време, за да се разкаже какво мислят трийсетина човека за нещо, което им е попаднало пред погледа, докато са „цъкали“ на телефона си, отпивайки сутрешно кафе или поредна нощна чаша алкохол? От години медиите се напасват към социалните мрежи. Това изобщо не ги прави актуални. Необходимо е да намерят собствен път към публиката. Какъв е той за радиото? Не е случайно, че водим разговор за подкастите, които са шанса на радиото да бъде адекватна на съвременността медия, пред която има бъдеще.

Свилен Иванов за подкастите – от значение е съдържанието и контекстът

В това интервю говорим с гл. ас. д-р Свилен Иванов, Зам. ръководител Катедра Маркетинг, ИУ – Варна за подкастите.

Кое прави онлайн аудиото толкова популярно в последно време?

Краткият отговор е: дефицитите на време. Дългият, от друга страна, разказва сякаш очевидни неща. Аудиото е може би единственото нещо, което има нужда, на пръв поглед, само от едно сетиво, за да бъде възприемано. Можеш, например, да спортуваш и в същото време да слушаш аудио съдържание. Представи си как разглеждаш инстаграм профил и тичаш в Морската градина на Варна в един и същ момент – трябва да си много добър, за да не паднеш по очи върху телефона си. Привидно всяка една от дейностите, които вършим, може да бъде съчетана със слушане на аудио съдържание. От друга страна, обаче, въпросът е доколко от съзнанието си можеш да отделиш, докато правиш нещо друго, за да слушаш. Непрекъснато се сипят обвинения към всяко следващо поколение, че се плъзга по повърхността на нещата, вместо да влиза „в дълбочина“. Особено сега, когато децата, заради цялата визуална комуникация, която минава през електронните устройства, са свикнали да работят в режим на „повишена стимулация на сетивата си“ и трудно задържат внимание върху нещо повече от минута и половина, две. Струва ми се, че по същия начин съчетаването на други дейности с поглъщането на аудио съдържание ни води по-скоро към плъзгането по това съдържание, отколкото към ефективното му възприемане, освен ако не си някакъв супер мултитаск индивид. Аз поне не съм.

Ти самият какво онлайн аудио съдържание „консумираш“ най-много?

Основно музика, но аз от съвсем малък съм пряко свързан със звука. В началото опитах с аудио книгите, но да слушам, дори и в тъмна стая в леглото Конан Дойл за мен поне никога не успя да се доближи до усещането, което имах при срещите с Шерлок Холмс с книгите като ученик. А години по-късно, когато се появиха първите аудио книги на български усещането беше още по-катастрофично. Разбира се, слушам и подкасти, но музиката е изяла почти цялото налично време, което мога да отделя за слушане на аудио съдържание.

И какви подкасти предпочиташ да слушаш?

Правени от хора, които ми харесват, дори и без да ги познавам. Много харесвам, например Стефан Русинов и с радост чакам всеки следващ епизод на „Бележка под линия“. Харесва ми как води разговорите си, как умее да слуша и да задава въпроси, които в момента се появяват в главата ми, докато слушам. От тази гледна точка си мисля, че едва ли съдържанието, ако го разглеждаме като сфера или област е чак толкова водещо, колкото начина, по който се създава това съдържание. Едва ли можеш да кажеш, например, дали харесваш повече „Огледало“ или „Сцени от един семеен живот“ – различни сюжети, герои, времена, режисьорски похвати и език, но и двата са просто великолепно кино. Някак по същия начин формирам и предпочитанията си – според майсторлъка на авторите на аудио съдържанието да впримчат вниманието ми, без да се натрапват, и да ме държат, докато не приключи.

Подкастите като маркетинг инструмент?

Преди четири или пет години на Innowave Summit във Варна един от лекторите, не помня точно кой, беше казал, че „аудиото е следващото видео“. Мисля, че работеше за Амазон и цитираше Безос, но може и да греша. Още тогава това изказване ми направи много силно впечатление и дори и за миг не съм се съмнявал, че това е прогноза „в десятката“. Така или иначе от значение е съдържанието и контекстът, а всичко останало са просто формати, които използваме, за да превърнем това съдържание в маркетингов инструмент. И в момента, в който аудиото се превърне в предпочитан от по-голяма част от аудиториите комуникационен канал, ролята на подкастите ще стане доминираща – нещо, в което не се съмнявам, че ще се случи. От тази гледна точка, компаниите, които първи в бранша са инвестирали в създаването и поддържането на подкаст или мрежа от подкатсти, ще имат конкурентно предимство. Защо сега, на този етап поне според мен, подкастът е по-скоро нишов маркетинг инструмент, насочен към конкретни и специфични пазарни ниши.

Историите – как се трансформира разказването им онлайн и в аудио формат?

Историите са едни и същи, откакто хората са се научили да общуват помежду си с думи. Просто еволюцията променя изразните средства, а от там и елементите, от които тези истории са изградени. Разбира се, важна е самата история, защото ако тя „куца“, нищо не може да я спаси, дори и бюджет за 100 милиона долара. От друга страна всяка среда, в която тази история се разказва, разполага със свои специфични изразни средства, които, ако умееш да използваш добре, добавяш стойност към добрата история. Често в колата на път слушаме радио театър – постановки, създадени преди да се родя. А децата, които са свикнали основно с визуалния език на разказването на истории притихват, докато постановката не свърши. Но тези спектакли са проектирани и създадени с идеята, че ще бъдат възприемани само чрез звука и затова продължават да бъдат толкова успешни. Просто авторите им и екипите, които са ги създавали, използват изразните средства на аудио съдържанието изключително добре и това няма как да не постигне търсения ефект. Така че, поне според мен, не историите ще се променят, а начините, по които ги разказваме на аудиториите и средствата, които използваме.

Какво очакваш от аудиото днес и в утрешния ден? Как ще се трансформира – слушането и създаването?

Очаквам ролята му да става все по-голяма и ползите от него – все по-очевидни. Разбира се, по-големият интерес е свързан с по-големи бюджети и колкото тези две променливи растат, толкова натискът за възвръщаемост и печалба ще става по-голям. Но лично аз гледам на аудиото като на шанс, който имаме, за да върнем на въображението и свободата на асоциациите в комуникациите онази роля, която би следвало да заемат и която визуалният език и скоростта на общуване им е отнела. Все пак думите и звуците се възприемат със скоростта, с която могат да бъдат произнесени, а това оставя необходимото време за изграждане на асоциативни връзки между елементите на текста, ако използваме перспективата на семиотичния прочит. А в прагматичен план – очаквам хората да се научат отново да създават сами аудио съдържание и да общуват чрез него.

Още какво липсва в аудио създаването в България?

Тук, признавам, нямам достатъчно широк поглед, за да знам всичко, което се предлага в момента и да кажа какво липсва. Нека не забравяме, че все пак това е най-младия комуникационен канал и тепърва му предстои да открие лицето и инструментите си.

Много традиционни медии (най-вече радиа) директно взимат радио съдържанието и го дистрибутират в подкаст платформите – какво мислиш за това?

Да използваш едно и също съдържание в два различни комуникационни канала винаги е било лоша идея. Още като копирайтър съм се бунтувал къде вътрешно, къде директно срещу използването на един и същ сюжет и текст в тв спот и радио реклама. Смисълът на медийния подкаст, поне според мен, е да добавя различна стойност към новинарския поток на медиата. Тук идва място за представяне на повече гледни точки, отколкото позволява съответния формат, на личните позиции на участващите в създаването на медийното съдържание, на влизането в дълбочина на темите, намерили място в традиционния формат. Така че за мен това, ако се утвърди като практика, си е груба грешка. Нещо като „абе я да направим и ние един подкаст, щото всички имат, а и без това няма да ни струва допълнителни усилия“. Да си призная, умирам от яд, че Капитал направиха подкаста си, след като реших да изляза от журналистическата професия и да мина от другата страна. 

И другата интересна тенденция – от чисто аудио формати, подкасти, се мигрира и към видео канали. Какво се променя с това?

Този процес малко прилича на онова, което се случи с традиционните печатни медии. И, разбира се, има две лица. В началото, когато започна да спада интереса към пресата в традиционния и формат, повечето от изданията направиха онлайн версии, които постепенно „изядоха“ хартиените носители. Първоначално беше много интересен процес, защото в онлайн изданието новините можеха да се предлагат в развитие, да се добавя съдържание – така, както направиха например НГ, които замениха част от илюстрациите с видео съдържание. Но в крайна сметка онлайн вариантите канибализираха печатните версии и един формат се смени с друг. При трансформацията от подкаст към видео може би ще се случи същото, макар към този момент да изглежда, че това е едно и също съдържание, насочено просто към различни сегменти в този смисъл да има своята бизнес логика. Но от друга страна подобна миграция е по-скоро свързана с отказ от предимствата на аудиото като комуникационен канал или по-скоро като отказ от развиването на пълния му потенциал.

Ще навлезе ли повече аудиото и в образованието / училище / университета по-активно?

Убеден съм. Просто аудио съдържанието трябва на натрупа инерция и в един момент институциите ще бъдат принудени под натиска на аудиториите си да се започнат да следват такава посока. Нещо подобно се случи с преминаването към онлайн обучението – говорихме години за предимствата му, но именно наложената от пандемията изолация ни принуди да направим този скок „за една нощ“. Така, както в момента студентите настояват за по-кратки видео лекции, които да могат да гледат в удобни за тях време и честота, защото вече са свикнали така да възприемат всяко съдържание, така и преориентирането към аудио формати, ще стане причина образователните институции да започнат да планират и предлагат продуктите си в аудио формат. И естествено отново ще има дебат как това подкопава устоите на образователната система. Но пък си мисля, че поне в момента, аудио съдържанието е достатъчно добре застъпено в обучението, защото повече от студентите, които се обучават онлайн, възприемат информацията само чрез аудио канала на виртуалната стая – правят го докато са на работа, докато шофират или са някъде навън.

Ако трябва да дадеш три съвета към създателите на подкасти у нас днес, кои биха били?

Използвайте въображението си и оставете достатъчно място за въображението на вашата аудитория. Спомням си стари филми, в които самураят се обучава да си служи с меч с превръзка на очите, за да може да се фокусира върху най-важното. Подобна метафора, ако изобщо може да се възприеме като съвет, е най-близко до посоката, в която предстои да работят създателите на аудио съдържание.

Think Future with Innovation Explorer 2022

Любим акцент от събитията през годината за пореден път е Голямото иновационно събитие – Innovation Explorer 2022, което очакваме на 24-ти февруари в София. Мотото тази година е Think Future, аза всички желаещи все още можете да намерите начин за включване на сайта на събитието https://innovationexplorer.bg/

Лекторите са наистина мега вдъхновяващи, а основният организатор – Леона Асланова знам, че със сигурност е била много прецизна при избора им. Затова и ви насърчавам да чуете

Dr Hannah Fry – Mathematician, science presenter and all-round badass

David Passig – Futurist, Co-founder ThinkZ

Dr Sandra Romenska – Senior Lecturer at the University of St Andrews School of Management in Scotland, UK

Thomas Metz – Managing Director of the Bosch Engineering Center Sofia

Хайде, ще се видим там!

Регистрации на innovationexplorer.bg/


Калин Василев за общността на ТърновоRUNS

Основателят на „ТarnovoRuns” разкрива какво е да си двигател на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво.

Гост блог пост интервю на Михаела Георгиева, Магистърска програма “Дигитални комуникации” в НБУ

Калин Василев е един от будните търновски съвременни дейци. Организирал множество събития, спечелил редица награди за инициативите, които провежда и обединил хиляди хора в каузите си, той ежедневно получава доверието на една от най-големите онлайн общности на старопрестолния град. Какво е да си начело на толкова голямо движение, което се активизира само от „зелено“ гориво, разкрива именно той – основателят на „ТarnovoRuns”.

Как решихте да изградите общност, обединена от каузата Ви?

Изграждането на общността го реших, на база сходната ми малка група от приятели, с които тренирахме докато бях в Кеймбридж (Англия). Когато си дойдох в България, реших, че искам да имам сходна група от приятели, с които да тренирам и понеже не познавах никого реших да направя групата в социалните мрежи. С течение на времето самата група израсна с броя членове и с идеите, така че решението бе базирано по-скоро на миналия ми опит, който имах в други градове и на вътрешното ми желание да имам приятели, които имат сходно мислене на моето.

Каква е историята на формирането на общността, етапите на развитие, през които е преминала?

Първоначално всичко беше само виртуално, тъй като никой през първите 6-7 месеца не идваше на моите събития. След това дойдоха и първите няколко човека – изключително малобройно. Всъщност етапите са доста прогресивни. Няма изненадващо покачване, а всичко е отговор на прогресивен труд в една и съща посока. Нямаше внезапно „избухване“ в обединяването на много хора, а по-скоро се изискваше много постоянство, за да започнат да идват двама, трима души. Същевременно, през това време, човек се труди за мечтата си – старае се да разгласи идеята си, свързва се с медии, ходи по училища. Така че етапите по-скоро са три.

Първият е виртуален, в който никой не идва. През втория етап идват много малко хора, а третият се асоциира с постепенното нарастване.

Какви са характеристиките, динамиката, тонът на общността?

Чисто логистичната структура се изразява в това, че аз съм главният организатор. Има тесен кръг от доброволци, от около десет души, които помагат във вземането на решения. Има широк кръг доброволци, които не вземат решения, а по-скоро се появяват, за да помагат от време на време. И разбира се, хиляди последователи. Динамиката е огромна, постоянно се сменят събитията – по много на година. Няма седмица, в която да се почива или да има време, в което нямаме събития. Тонът на общността е изключително позитивен. Това са хора, които знаят каква е основната мисия на общността – да изгражда сплотена, здравословна среда от единомислещи хора, всичко базирано на добродетели. С израстването на самата група започнаха да се появяват по-малки групички. Видовете събития, които започнахме да правим са много разнородни. Едни хора харесват тренировките, някои хора предпочитат йога, има си и велосипедна общност.

Кои са най-активните членове на общността?

Има различни видове членове в нашата общност. Има едно ядро от десет души, които вземат решения, обсъждат и помагат за сбъдването на събитията. Аз съм лидерът на основното мнение и организаторът. Има по-изявени доброволци, които дават по-често мнение. Такова получаваме и от фенове, които просто искат да споделят това, което ги вълнува. Разбира се, има и много пасивни хора, част от общността, които не изявяват мнение, но изразяват негласното си отношение към това, което се случва, чрез поведението си. Има структуриране на по-активни и по-пасивни членове.

Има ли етичен кодекс на поведение в рамките на онлайн общността и наблюдава ли се прекрачването му?

Различните социални платформи имат различен начин, по който поставят правилата си. Във Фейсбук самите групи имат обособени места, където може да се напишат правилата. Аз не съм ги описвал в онлайн пространството, но абсолютно винаги, на всяко едно събитие, говорим, че това е група за сплотеност, обединяване към здраве на една по-стойностна, по-чиста, по-добра околна и човешка среда. Група за комуникация и за подкрепа. Винаги всичко се върти около тази рамка. И понеже групата е много разнородна, администраторът гледа нещата винаги да са в позитивния тон – това не е група за оплакване, не е група за проблеми. По-скоро за позитивни решения и позитивно изживяване.

Начинът, по който действам се измени с времето. В момента, тъй като групата много се разрасна, водя политика на нулева толерантност. С много членове, нямаме място и време за губене, за толериране на поведение, което стъпва извън правилата. В онлайн пространството е изключително лесно човек да се премахне от групата. Този подход спестява изключително много време и задълбочаване в обяснения. Аудиторията знае, че общността е за подкрепа, за позитивно отношение. Има естествен филтър, в който самата общност привлича подобни хора. В началото беше малко по-различно, имаше доста повече обяснение, но вече нямаме време и отсяваме бързо тези, които си позволяват всякакви прояви.

Кой е най-активният канал, който членовете използват за комуникация в онлайн пространството?

Като главен организатор и човек, движещ дигиталните комуникации, се старая да развия абсолютно всички актуални канали. Като се започне от Фейсбук, където обаче можеш да имаш страница, можеш да имаш и група, след това се преминава в Инстаграм, в Тик-Ток. Просто трябва да си там, за да обхванеш различните таргет групи. Комуникацията е едно нещо, а съвсем друго е консуматорството. В Инстаграм много хора виждат постовете, много хора са фенове, но това не отличавам като комуникация. Комуникация е по-скоро във Фейсбук групата, чиято идея е хората много по-лесно да си качват снимки, да ги коментират, харесват – това е вид комуникация. В Инстаграм методите за комуникация са много по-орязани – освен да коментираш, няма други възможности – липсват групи, каналът не е толкова пригоден за споделяне от различни хора. За момента челна позиция държи Фейсбук групата, Фейсбук страницата също е по-скоро място за консумиране на информация. Най-слабо използвани канали са LinkedIn страницата ни, както и YouTube-каналът ни, който е много малокалибрен.

Има ли канал за комуникация, който бихте искали да развиете, но все още не сте?

Бих искал да развия LinkedIn страницата, мисля, че има поле за развитие там. YouTube каналът е слабо развит, но не ми е приоритет да го развивам в момента. Започнал съм да развивам Viber канали.

Кои са публикациите, темите, които според Вашите наблюдения имат най-голям отзвук сред членовете на общността?

Много неща се генерират като съдържание. Публикациите, които са свързани с българската природа се харесват най-много. Избягвам провокативните теми, защото те разединяват по-скоро общността, отколкото да раждат някакъв градивен диалог без модериране. Говорим за проблемни казуси от региона – да такива неща се публикуват, генерират много трафик и коментари, но в края на деня това са доста разединяващи диалози. Като темите за ваксини, вируси – гледам да ги избягвам, защото модерирането на подобни теми е изключително сложно. За момента залагам по-скоро на българската природа, на темата за храната, която генерира също любопитство сред членовете, но също е на границата. Сложно е кои са важните теми, които генерират този отзвук да бъдат и нещо позитивно, а не само повод хората да се карат, дразнят и спорят.

Наблюдава ли се т. нар. меритократична система сред членовете на общността?

Когато забележа някои от членовете да имат някакъв опит в дадена сфера на познание или хъс и желание да помогнат с нещо, аз говоря лично с тях и им споделям за екипа и нещата, които правим, както и как могат да бъдат полезни. Тогава те израстват от фен в човек, който може да допринесе. Подходът е базиран на наблюдения върху личните им умения и желанието им.

Заслушай се 2 – подкаст фестивал

За втора поредна година Асоциация на европейските журналисти – България организира Подкаст фестивал.

След силното първо събитие през ноември 2020 (програма и подробности има тук), последва второто – през декември 2021, отново със смислена и интересна програма (подробности тук).

Събитието бе изцяло онлайн, като срещна аудиторията с любопитни хора, създаващи подкасти от различни точки на света и от България.

Няколко акцента от програмата, които ми се сториха най-интересни, от това, което успях да проследя:

Аста Чатурведи – продуценткa в подкаста на Ню Йорк Таймс – The Daily разказа за голямата динамика при създаване на един от най-ключовите в световен мащаб новинарски подкасти, работата с голям екип, координирането му, подбора на теми. За мен щеше да е любопитно да чуем същото от екипа на българския еквивалент – Ден.

Много ми хареса да видя „на живо“ (онлайн разбира се) Катерина Василева от подкаста Полифем. Силно вдъхновяваща, искрена, въздействаща и вдъхваща голяма доза оптимизъм. Браво за Катерина!

Катерина Василева

Беше ми много любопитно да видя и Ерик Холзи. Слушам от години и с голямо любопитство неговия подкаст Bulgarian History Podcast и съм го давала за пример на много хора. Ерик говори с голяма страст за българската история. В подкаст фестивала направи „на живо“ епизод за 2021 година с най-важното за България.

Ерик Холзи

Много хубаво е, че АЕЖ организират този фестивал. И се надявам да са вдъхновили още хора и да създават и да слушат подкасти.

Ще продължа по темата с подкастите – предстои цяла поредица публикации.

Александър Янков за Lifehack.bg

Lifehack.bg е блог за личностно и бизнес развитие.
В него може да открием статии на теми маркетинг, копирайтинг,
лидерство, как да сме по-продуктивни, как да пожънем успех в кариерата ни и други.
Създателят на този блог се казва Христо Стоянов. Той е решил да се захване с него преди 8 години. Целта му е да бъде полезен на читателите като ги вдъхновява да подобрят живота си.
Христо подбира съдържанието си от книги и източници от интернет като селектира различна информация и я прави интересна, актуална, работеща и ефективна за потребителите.
В този блог може да намерите над 1200 материала, но разбира се няма как всичките да ги изчетете. От тези 1200 заглавия може да ви заинтригуват около 70-80. Всеки човек може да намери поне няколко статии, които биха му били интересни от този блог.
Популяризирането на блога става чрез имейл бюлетин, над 15 000
експерти и предприемачи са се абонирали за него и получават седмични известия за нови теми, които биха могли да ги заинтересуват.
В блога ежедневно се качват по няколко статии на доста различни теми.
Сайтът предлага и безплатна книга, която може да бъде свалена онлайн, което също би грабнало доста потребители.

===

Това е бърза студентска задача.

Георги Лазаров за блога minimalistbaker.com

Блогът, който избирам е minimalistbaker.com. Блогът е създаден през 2012г. Като публикува лесни рецепти, изискващи “10 или по-малко съставки, 1 купа или 30, или по-малко, минути за приготвяне“ (според официалното описание в About страницата). Всички рецепти са веган, но обхващат голямо разнообразие от видове храни и начини на приготвяне. Има търсачка и тагове, с които се намират
определени рецепти по-лесно. По-долу разглеждам и последните 6 публикации.
Трудно се разбира кога се публикуват статиите (успях да разбера от датите на коментарите, така че предполагам се публикува 2 пъти на седмица), не се показва броя на посещенията/вижданията на съответната рецепта. Под всеки пост се окуражава споделянето на рецептата в социални мрежи (FB, Twitter, Pinterest) и споделяне на снимка, ако рецептата е изпозлвана.

  1. Easy Baked Chocolate Cheesecake (Vegan + GF)
    В поста се описва рецептата с кратки изречение, придружени с доста естетичеси издържани снимки. Освен инструкции авторът говори и за качеството на продуктите. Най-накрая има резюмирана версия на цялата рецепта (съставките + начина на приготвяне). Не е платена публикация, има доста реклмани места в цялата страница, активно се коментира, (има над 20 коментара).
  2. Roasted Fennel Brussels Sprout Salad
    Както и в останалите публикации, рецептата се описва с кратки изречения, придружени със снимки, след което има по-подробно описание на всичко необходимо за приготвянето (най-отдолу на страницата). Този стил е много типичен
    за американски рецепти/блогове за рецепти писани от американци. По-малко коментари от първата публикация. Отново, не е платена публикация.
  3. 36 Plant-Based Cauli ower Recipes
    Тази публикация е по-различна от останалите, но се среща в архивите на целия блог. Представя се голяма група от рецепти на подобна тема. Рaзбира се публикацията е придружена от кратко описание и място за коментари. Коментарите са малко на брой (4).
  4. Creamy Vegan Potato Leek Soup
    Отново интересна веган рецепта, придружена с описание, снимки, видео (изпуснах да кажа, че за всички рецепти има YouTube видео). Не е платена, коментарите са повече (20-30).
  5. Pumpkin Swirl Cheesecake Bars (Vegan + GF)
    Публикацията не е платена, следва стила на писане и на другите публикации, коментарите са може би около 20.
    Публикацията е подобна на номер 3, в една статия се събират линкое към множество подобни рецепти на близка тема. Не е платена, липсват коментари.

Това е бърза студентска задача.

Музеите в Уикипедия

По покана на Гьоте институт България на 27-29 октомври 2021 проведох обучение за хора от музеите от цялата страна за важността на присъствието им в Уикипедия и своеобразен едитатон по темата. Участваха 33 души от 17 музейни институции.

Благодаря за възможността и благодаря на всички участници, които се включиха с любопитство и готовност да научат и приложат знанията в тази нова за тях област.

Ето линкове към резултата от тази инициатива:

Военен мавзолей – костница София – Национален военноисторически музей

Фабрика Бъдещност – Самоков – Исторически музей Самоков

Археологическото ниво на базилика „Св. София“– Регионален исторически музей София

Никополското съкровище – РИМ Плевен

Анастасия Димитрова – РИМ Плевен (допълнена)

РЕМ Пловдив – РЕМ Пловдив (допълнена)

Стойчо Каравелов – Национален политехнически музей (допълнена)

Осман Нури ефенди – РИМ Бургас (допълнена)

Проф. Атанас Дудулов – Галерия „УниАрт“, НБУ (допълнена)

Етър (музей) – Етър (допълнена)

Георги Божилов – изтрита

Музей на тиквата

Интервю с Росица Николова за блоговете

Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.

Днес ви срещам с Росица Николова с блога й Ангел и стръкче.

Каква е ролята на блоговете днес – твоя личен блог за всичко, което правиш?
Ролята на блоговете днес е като времето – променлива. Когато съзадодох блога си преди около 10 години, той беше част от електронен магазин. Исках да обособя секция, в която да има лични истории, за да скъся дистанцията с хората, които ще купуват. Винаги съм вярвала, че истинските неща стават лесно. От проекта остана само блогът. Търговията не е силната ми страна, но писането, бих казала, е.
Блогът ми не е строго профилиран – има много емоционални постове, но и рецепти, има пътеписи, но и среднощните размисли за майчинствот. Просто блог за мислите в главата на една жена. Основната му роля май е да задоволявам собствената си нужда да пиша. Но, оказва се, много хора се разпознават в историите ми, намират решение на проблемите си – емоционални или здравословни, или пък просто изчитат един топъл текст.

Къде е мястото на блога ти? Особено в контекста на социалните мрежи?
Мястото му е точно там, където е – при текстовете и снимките. Не е бързo споделяне като Фейсбук, не е поза като Инстаграм, няма видеа като в YouTube. Звучи ми като да е на рафта с вестници. Но в никакъв случай не искам да нарека тази форма ретро.

Какво ти носи лично на теб блогването?
Удовлетворение и запознанства с нови хора, които са точно подбрани, защото сами се подбират. Получава се някаква мрежа от хора със сходни ценности, но си мисля, че връзката е много по-тясна, отколкото при другите социални мрежи. Страницата ми във Фб има над 3000 последователи, но с някои от тях съм много добра приятелка, виждали сме се на общи любими места, имаме сходни хобита, с други пък никога не сме се срещали, макар да се познаваме от години, но пък си знаем и най-тайните кътчета на душата. В блока, в който живея, може и да не знам името на съседите си отдясно, но чрез блога срещнах прекрасни хора от Стара Загора до Белгия.

Какво време месечно отделяш за блога си? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?
Не водя статистика. Далеч съм от всякакви маркетингови стратегии, анализи и т.н. Пиша, когато имам какво да кажа. Пиша, когато мога да съм честна. Обещала съм си, че ако се опитвам просто да оригиналнича, ще спра да пиша и ще си направя дълга разходка. Защото не искам постове, които просто да бъдат споделяни или лайквани. Искам такива, които са… хляб. С душа. И така темите сами си идва – от живота – любов, море, коктейл с лавандулов сироп, как се вадят картофи без мотика, забавления за деца дивачета, до това да хукна ли към този мъж, когато ми напише в 23 часа, че му липсвам…

Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?

Датата беше 14 февруари, преди около 10 години. Може би затова има толкова любов в блога ми. И не говоря за такава между мъж и жена. Просто любов – когато месиш хляб, когато завиваш детето си, когато пиеш джин на залива в Синеморец, та дори и когато вдигаш скандали.

Днес може би пиша по-зряло. Или поне се надявам. Променила съм се аз, логично е да се промени и блогът. Смених му и името. Беше unicusbulgaria, стана Ангел и стръкче. Повече се разпознавам аз самата във второто и разпознавайки се, писането се получава по-добре. Защото е искрено и многолико.


Съвет/и за списването/поддържането към начинаещи блогъри?
Просто бъди честен. Не позирай, а извади онова, което е най-дълбоко в душата ти. Защото от него има и онзи непознат, който седи в августовския следобед и чете блога ти, без дори да подозираш, че той съществува. А всъщност вече имате нещо общо. И то може да е точно в това изречение.

Интервю с Георги Грънчаров за блоговете

Започвам серия публикации на интервюта, които съм направила във връзка с работата по моята дисертация към НБУ на тема корпоративни блогове. За да има и онлайн следа и защото могат да са от полза на някого – споделям и тук пълните им версии.

Девора и Георги създадоха един от първите доста влиятелни и до днес блогове за литература – Библиотеката. Георги бе в основата и при създаването на корпоративния блог на Уникредит Булбанк. И двата проекта стартирали далеч във времето и все още добре развивани.

Каква е ролята на блоговете днес – вашия тематичен такъв – блога / Библиотеката и корпоративните такива?

Блоговете имат все по-бутикова роля. Да списваш блог днес е малко като да колекционираш винилови плочи – има известно „ретро“ усещане в цялото преживяване, особено ако се придържаш към традиционните блог платформи и формати. Сравнително кратък ми изглежда сега, от дистанцията на времето, периодът на бум на класическите блогове. Много бързо на преден план излязоха нови формати, подкрепени от бурното развитие на технологиите и улеснения достъп до тях, благодарение на което видяхме нови „звезди“ на небосклона – влогове, подкасти, стрийминг на живо, визуални социални мрежи и какво ли още не. За мен като съавтор на блог за книги беше интересно да наблюдавам това развитие. Усещането бе като да се возиш на влак, който изведнъж превключва в турбо режим. Но може би онова, което до голяма степен си остава същото, е ролята на блоговете – и тогава, в зората им, и днес, с блоговете споделяш преживяване, знание и намираш съмишленици. Независимо от формата, това е, което правят блоговете и днес – обединяват разни хора около общо мнение, създават микро общности.

При корпоративните блогове темповете бяха различни, сякаш. В началото отне известни усилия, докато компаниите разберат предимствата на блоговете, имаше добри примери на първоначален ентусиазъм, угаснал с времето, а днес дори и за компаниите думата „блог“ има ретро звучене.

Къде е мястото на блога в онлайн комуникационния микс на бизнеса и организациите днес? Особено в контекста на социалните мрежи?

Едно от големите предимства на блога е, че представлява собствено съдържание в собствена медия. Това е независимост, каквато не можем да търсим в социалните мрежи, например. Във всеки един момент фейсбук може да реши, че съдържанието, което споделяш, не отговаря на стандартите му, или да промени алгоритъма, така че страницата ти вече да не достига до огромна част от аудиторията ти. Така че блоговете винаги ще са автентичният, независим източник на съдържание, а социалните мрежи могат да служат като „усилвател“, помагайки му да достигне до по-голяма аудитория. Но би било погрешно, ако фирмите и организациите инвестират единствено в съдържание за социалните мрежи, то е доста тленно.

Формата или съдържанието на блога са по-важни?

О, този въпрос сигурно е стар колкото блоговете и съотносим с дилемата „Кокошката или яйцето“. Много ми се иска да кажа, че разковничето е в баланса, но за съжаление често наблюдавам по-скоро кръжене около крайностите. Безупречен, технически издържан блог или влог може да разочарова с повърхностно съдържание. Обратното също е възможно – много силно, качествено съдържание, което обаче губи от въздействието си заради недоброто владеене на уменията да представиш това съдържание по адекватен за интернет начин. Любопитното е, че – понеже все пак говорим за интернет общности и съмишленици – понякога форма и съдържание си подават ръка в неочаквани прояви на взаимопомощ. Наскоро видях нещо подобно в сферата на книжните отзиви, която следя. Силно ерудиран литературен критик поддържаше своя рубрика за книжни ревюта, но под формата на обикновен фейсбук пост. Неформатиран, трудно четим в интернет текст поради липсата на отстояния, параграфи и т.н., но безспорно качествено съдържание, което успяваше да намери вярна аудитория. Тогава се появи друг литературен съмишленик, който предостави формата на своя блог на въпросния литературен критик и той пренесе рубриката си там, вече с параграфи, илюстрации и т.н. Доброто съдържание срещна подобаващата форма.

Но ако трябва да съм реалист, в днешните реалности, за да задържиш погледа на скролващия интернет потребител за повече от секунда върху съдържанието си, то формата трябва да е наистина впечатляваща. Особено във визуалните социални медии, където всеки детайл има значение.

Лично за теб – какво време месечно отделяш за личния си блог? Как подбираш темите? И как проследяваш ефективността му?

Тук не бих дал себе си за добър пример поради хроничната спорадичност, с която пиша в блога си през последните няколко години. Уви, не следвам някакъв календар или поне регулярност на публикациите, което отчитам като съществен минус, но в силните периоди на блога имаше публикации поне три пъти седмично. Проследяването на ефективността му също не е сред основните ми приоритети, блогът „Библиотеката“ от създаването си досега винаги е бил некомерсиално лично пространство, което не е преследвало популярност, челни места в класации или трафик за ухажване на рекламодатели. Дали е ефективен? Фактът, че повече от 10 години след създаването му и въпреки редовно появяващите се нови звезди в тази сфера, все още сме разпознаваеми с това, което правим, ми е достатъчна метрика за някаква успеваемост.

Как във времето се промени личната ти мотивация? Какво те накара да стартираш, кога беше това? И какво е различното днес?

„Библиотеката“ се появи преди повече от 12 години като личен проект на двама души, които много искаха да разказват за впечатленията си от прочетените книги. Тогава нямаше много книжни блогъри, както днес, не отнемаше много време да изчетеш кой какво е написал или споделил днес. Мъничкият ни екип, както и мотивите, които ни движат, не са се променили и днес – пишем за собствено удоволствие, споделяме неподправените си размисли от последно прочетеното и често помагаме на други да открият следващата си любима книга. Липсата на особена промяна при нас е в огромен контраст с тотално променените реалности в блоговете и в частност книжните блогове. Ситуацията днес няма почти никакви допирни точки с миналото. Междувременно и паралелно на нас, дори бих казал без да усетим, се появиха микро общности в това „съсловие“ на списващи блогове – например младежи, фокусирани изцяло върху young adult литература, после влогъри, а сега и неизброими „букстаграмъри“. Населяваме различни светове, не се засичаме никъде, и всеки има своята аудитория. Може би това е и най-различното днес – компактната „общност“ на блогърите се разду до неимоверни размери, разпадна се и в момента из пространството циркулират микро общности без никакви или почти никакви връзки помежду си.

Съвет/и за списването/поддържането към начинаещи блогъри?

Ако стартираш блог днес, когато вече е отминала вълната на популярност на този формат, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е „С какво ще се отличавам?“. Отговориш ли си умно на този въпрос, намериш ли твоето „нещо“, заложиш ли на отличително, автентично и адекватно съдържание в добър баланс с формата и добро познаване на социалните мрежи, имаш всички шансове да привлечеш своя собствена аудитория, да дадеш началото на своя микро общност или успешно да се впишеш в съществуваща такава. Не е лошо да имаш влияния, да се вдъхновяваш от добри примери – открий обаче своя „почерк“. Като се замисля, това не важи само за блоговете, разбира се. Каквото и да правиш, прави го със свой, индивидуален стил и почерк. Те не се появяват с първата публикация. Отглеждат се, култивират се, усъвършенстват се. Но трябва да започнеш отнякъде. Може би още днес.

–

Още интервюта по темата:

С Крис Григоров

С Петя Пандулева

С Марио Пешев

С Милен Янкулов

С Димитър Цонев.

С Божо Божанов